Кирил Топалов е роден на 21 май 1943 г. в София, през 1961 г. завършва гимназия,
през 1968 – българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където четири десетилетия преподава българска литература. През 1978-1979 г. специализира новогръцка филология в Атинския университет. През 1982 г. се хабилитира с монографията „Григор Пърличев. Живот и дело” (1982), изследването „Петко Р. Славейков” (1979), антологията „Българска възрожденска поезия” (1980) и други трудове. От 2003 г. е професор с изследванията „Проблеми на българската възрожденска литература” (1983), „Раковски и Ригас в културно-историческите модели на Балканското възраждане” (2002) и редица други изследвания. Професор и в други български университети, гост-лектор и в университети във Франция, Гърция и Италия. През 1992-1994 г. преподава български език и цивилизация в университета в Екс-ан-Прованс, Франция. През 1997-1998 г. е директор на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София. През 1998-2002 г. е посланик на България в Гърция, а през 2013-2019 г. във Ватикана и Малтийския орден, носител е на най-високите държавни отличия на тези държави и на Черна гора, вкл. и на „Почетния орден на града Атина“ (от 2001 г.). От 2013 г. е почетен гражданин на София. Като общински съветник в София през 2003-2007 г. съдейства за решаването на проблемите на много столични културни институции, за провеждане на реформата в общинските театри и за увеличаване на бюджетите им, за създаването и пълноценното функциониране на Фонд „Култура”, за осигуряване на собствена сграда на НГДЕК и др. По негови предложения много от безименните нови и стари улици в София, особено в Южния район, получават имена на видни учени, писатели, артисти, художници и други културни дейци, както и популярни и знакови заглавия на произведения от българската литературна класика. По време на посланическите си мисии организира много международни научни конференции, посветени на важни събития и личности от българската история, както и на приноса на българската култура за европейското духовно развитие. Член е (и няколко години секретар) на Българския ПЕН, на Съюза на българските писатели, по-късно – на Сдружение на български писатели, на Съюза на българските преводачи, на Съюза на българските кинодейци, както и на Съюза на българските журналисти. През 1989-1994 г. е заместник-председател на Съюза на филолозите-българисти. Член е на международните елинистични академии „Аркадия“ и „Козмас Етолос“, както и на други чуждестранни научни дружества. Почетен член е на Националния съюз на гръцките писатели и на Съюза на гръцките преводачи (от 1998 г.). Председател на Фондация „Академия за балканска цивилизация“ (от 2003) и на Национална асоциация „Георги С. Раковски“ (от 2004), председател на Дружеството „Приятели на гръцката култура” (от 2006), председател на Дружеството „Приятели на Никос Казандзакис“ и член на Управителния съвет на дружеството в Женева (2003-2010).
Автор е на многобройни научни изследвания - статии, студии и книги върху историята на българската и гръцката литература през XVIII-XIX в., на известни романи, три от които филмирани по негови сценарии – „Бягай…Обичам те“, „Бъди благословена“ и „Не се сърди, Човече“, на поставяни на български и чужди сцени театрални и телевизионни пиеси, на книги с разкази за деца и др. Негови романи, разкази, пиеси и научни изследвания са превеждани на различни чужди езици. Говори френски, гръцки, полски, италиански, английски, руски.
Белетристика:
Бягай...Обичам те, роман, издания: 1976, 1986, 1990, 1997, 2005 г.
Бунтовна светлина, разкази за деца, 1978, 2005 г.
Бъди благословена, роман, 1979, 2005 г.
Бъди благословена, Не се сърди, Човече, романи, 1982, 1984, 1987, 1994, 2005 г.
Будилник с латерна, разкази за деца, 1981, 2005 г.
От тук до хоризонта, роман, 1980, 2005 г.
Светогорският бунтар, роман, 1982, 2005 г.
Стайна температура, романи (Стайна температура и От тук до хоризонта), 1985, 2005 г.
Разминаване, роман, 1986, 2005 г.
Нерви, роман, 1989, 1994, 2005 г.
Петко Славейков, роман, 1990, 2005 г.
Венценосецът, роман за Гр. Пърличев, 1993, 2005 г.
Маймунска история, сатиричен роман, 1997, 2005 г.
Хей, Крали Марко, роман, 2013.
Софийски истории. Разкази и новели.2021.
Избрани романи, 2003.
Избрани произведения в четири тома. I и II том - романи, III т. - пиеси, IV т. - разкази, 2005
Пиеси, поставяни на български и чужди сцени:
• Притча за Философа
• Вива академия
• Нерви за любов
• Бог високо
• Бъди благословена - моноспектакъл
• И есен идват щъркели
• Свободно съчинение за слънцето
• Да, ама не
• Страшният съд
• Аз съм Мария
• Спасителят
• Бизнес
• Игра на мъж и жена
• Експериментът
• Горчивата чаша
• Елате ни вижте
• Маймунска история
• Забрадка на слънцето
Киносценарии:
• Бъди благословена, игрален филм, режисьор Александър Обрешков, 1977. (Първа награда „Златният Лачено“ за сценарий на Международния кинофестивал в Авелино, Италия (1979) и Специална награда за най-хуманен сценарий на Световния червенокръстки фестивал във Варна (1979)
• Бягай... Обичам те, игрален филм, режисьор Рашко Узунов, 1979. (Награда на ЦС на БСФС за сценарий)
• Не се сърди, Човече, игрален филм, режисьор Ивайло Тренчев, 1985. (Само една седмица след излизане на екран, филмът е спрян от цензурата по идеологически цензурни съображения.)
Преводи от гръцки:
• Ино Балта. Майката на нощта, разкази, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски” и Академия за балканска цивилизация, 2004.
• Илияс Симопулос. Поезия, Академия за балканска цивилизация, 2005.
• Василис Василикос. Академия за ангели, романи, Университетско издателство и Академия за балканска цивилизация, 2005.
• Тасос Атанасиадис. Тронната зала, роман, Академия за балканска цивилизация, 2005.
• Георги Кондогеоргис. Гръцката демокрация на Ригас Велестинлис, Академия за балканска цивилизация, 2009.
• Елени Фенгудаки. Преди пълна луна. 2010.
• Кириакос Хараламбидис. Брегът на ахейците. Избрана поезия. 2011.
• Василис Марангос. Паисий Хилендарски и Софроний Врачански – от православната идеология към изграждането на българската идентичност, 2011.
Сюжетите и героите на по-голямата част от белетристичните и драматургичните творби на Кирил Топалов отразяват живота на столичани, поради което той е определян от литературната критика като един от най-добрите софийски градски писатели. Тази традиция продължава и в новата книга с разкази и новели на Кирил Топалов „Софийски истории“. Тя разкрива историите на три поколения софиянци – от дядовците (македонските и тракийските бежанци с техните идеали, с трудното им и нерадостно битие в драмата на четири войни, три от които една след друга), през синовете (в драматичното време след политическата промяна през 1944 г.), до внуците и правнуците в периода на следващата драматична политическа промяна след 1989 г. Различни поколения, различни идеали, различни ценности в съдбата на столичния българин. Някои групи от разказите носят усещане за циклични цялости, в тях понякога се преплитат по-бегло или по-директно общи топоси и събития, прозират и много автобиографични моменти. Повечето от сюжетите на разказите и новелите се случват в Подуене, около „Оборище“ и „Черковна“, както по-късно и в боянските манастирски ливади – двете места, където са протекли детството и младостта на автора – обстоятелство, което неизбежно предпоставя някои от по-директните или по-бегло загатнати елементи на автобиографичност. В тези два диаметрално разположени спрямо центъра на София квартала живеят в новата книга на К. Топалов хора с различен манталитет, професии и култура, детството в двете махали е и сходно, и различно, но времето за всички е едно и също, поради което почти идентични са и предизвикателствата, и драмите, и смешките.
Поместените тук разкази са от тази книга.
Публикации в сайта:
Из „Живот по неизбежност. Мемоарен роман“
За Кирил Топалов:
Градските митове между комичното и трагичното
---------------------------------------------------------------------------------
© Кирил Топалов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2022