"Светът не е от плът." 

                           Йожен Йонеско

Слушайте Адел, тя изпълва живота с метафизическо чувство,почти колкото Бах.

Реалността няма никаква стойност,ако не бъде докосната от благодатта на метафизическото битие.

Другото е празнота, която изпълва съзнанието и дните ни. Та тази духовна дълбочина, докосваща материята чрез мелодия или красота/не могат да я заместят нито работата, нито удоволствията, дори и любовта/.

Хората умират от болести, от силни чувства, от вини и отчаяния, но никога от смърт.

Защото за тях смъртта е нещо външно и не ги засяга. Те не виждат бездната. Важно за

тях е да си жив, да вършиш нещо, да оставиш поколение. Те са щастливи, защото са съществували, 

а не защото са били или ще бъдат някъде другаде. Достатъчно им е, че са се осъществили

и всичко извън живота е без значение. Хората са ужасно/красиво/ различни, но малцина са

тези, които знаят какво искат и какво имат. За тях въпросите стигат до границата

на живота и смъртта. Рядко са тия, които поглеждат "отвъд". И това навярно крепи светъа.

Защото погледнеш ли в "БЕЗДНАТА", ти вече си друг човек. Пълен със съмнения и незнания,

които не могат да се запълнят и с метафизичния глад. Освен,ако за миг не го усетиш в

гласа на Адел или сънувайки своя ангел. И всичко това предава друга стойност на реалността -

тъжно ужасяваща и красива, но пълна с непостежимост и безплътност... Което все пак удовлетворява

търсещия дух. Нали трябва всеки от нас да намери някъде своето убежище...