Скоро беше - някъде дълбоко под снега се зароди ново лято, с цъфтене и сладостен мирис на пролетни дъждове. Този мирис упойва - сякаш парфюм от цветя, пясък и вятър край брега на река.
Колко бързо изчезва Нещото, ако не се вкопчиш в него,ако не го погледнеш отблизо.
Размисъл... и ето - дърветата танцуват, облак гърми като ударни инструменти, светкавица трещи като чинели,а дъждът обгръща със звук на виоли.
Изведнъж тишина и... пеква слънце. Чувам собствения си глас - какво е това?
Стари въпроси на глас,пролетната игра на април,като ритуал на любенето, коридора на усещанията, не ,не на усещане,а усет за присъствие на цъфтеж, съзнанието за сладостен мирис на пролетен април -пъпки, млади листи и вода,която
се опитва да избута бреговете в страни, оставяйки слаб полъх на стари илюзии,че се случва нещо ново.
А така ли е?
-------------------------------------------------------------------------------------------------
© Дима Политова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2012