Защото ти си...отминаващо привремие, снеговалеж при пълнолуние, още една нощ, ненужна,безсловесна, дори не смея да си го помисля. някъде някой обръква коловоза. всяка буква слага край. септември е. тръгваш си. тръгна си. двупосочно в огледалото. защото не мога да съм сам. аз мога! все пак не разбирам, в последно време не го разбирам това движение, ако изобщо е движение. тук с вятърът сме на ти. угар.плуг.рало. врата към хоризонта в полето. за какво ти е? знаците са бессилни. хоризонтът не стои на едно място и пет минути. не издържа. не защото е безкраен, той е самият край. или това е отказ, сутерен, подземие, бейзмънт...сийнг, сингинг, сейлинг, суун; само чака да се появиш и бум портал. инсомния. ъген енд ъген лив. кардиографично писане на вейките, които пролетта още не е изправила. внезапно връхтетелите думи – смърч, смърт, лес, трепет, лик, а! и макове като къпини, ето ти една, много внимавам да не се нацапам, още петна, припокриване, никога няма да се науча да пътувам като хората. времето ми отрежда билет, който пропускам нехайно.

Пеперуда, щъркел или направо п(р)олет. купчина сухи клонки, кори от дърво, смълчаване, нямам желание да изговарям есента. Уипинг Уилоу. добре де, прекрачвам прага.не съм мигнала през нощта, не е грях. Your god is my god , until you survive, he will keep me. ей това ме изплаши. друга врата. друга неизвестност. край.буква

Недостатъчност на сенките, избистря се погледът, един непознат, който ти дава съвети, животът е като клише, което прочиташ за първи път; мълчи небе

Ореховите листа преди седмица започнаха да падат. Заглеждам сенките, изправените до стената бобовини се сриват. Това, което е, е било, няма го. Мъхът си е подредил царство, не смея да бръкна в кладенчето. Слизам и започвам от въглените по връшника, под който се пече тестото. Пепел. Първи години осеяни с пепел, която времето не може да отмие.

Безсънието е намерило убежище в теб, есента е ларва, о б и ч, движението вода, извираща някъде по средата на дърво и потъваща пак в него, допирът; че вее вятър топъл