Тази вечер
ще слушаме стари танга.
Уморих се от чалга и рап.
Старомодно?
Като нашата стара тъга.

Като топлия вълнен чорап.
Ние с теб вероятно сме хубава гледка:
сребърна брошка
на ревера протрит на града.
Но къде ли е моята стара жилетка?
Но къде ли е моята черна брада?
И защо ли така
нарушавам познатия ритъм?
Две напред, после крачка назад...
Още колко всеобщи беди ще изпитаме,
колко радости, гадости, глад?

Да танцуваме. В тази квартална бирария,
както някога - помниш ли? - там...
Оцеляхме до днес.
Оцеля и България.
От която все пак ме е срам...