Горчиво

Горчиш ми.
С оня вкус на презрял портокал,
сред напукана жажда
в пустинното пладне.
Бяло слънце
по черен опал,
за което дори и Сахара е малка.

Горчиш ми.
А са мъртви отдавна
всички мои оазиси.
Само ти ми остана -
рана-цитрус по устните,
живот за доказване
и врата да се връщам при другите.

Ела си!

Тъгувам те и, като тежка дюля,
се взирам от перваза на прозореца.
Един щурец, под стълбите притулен,
за теб сънува ябълки и орехи.
И не вали снежец на пудра захар,
и няма те, да идваш по пъртината.
Унило капе дъжд от тази стряха
и слиза крадешком студът в камината.

Презрявам на перваза и се питам,
ако обувките ти имаха очи,
дали ще видят, как цъфтят липите,
от чайничето ми, когато закипи?
Тъгувам те и, като тежка дюля,
търкулвам се по стълбите надолу.
След мен, прозореца ми ще забули
самотно паяче, с дантелен молив.

Списък какво обичам

теменужени вечери
сладко зелени смокини
ромонът речен
сочни малини
дъхави люляци
щурците по жътва в полята
ранните улици
зелена салата
сини мъниста
снежни планински вериги
в златен обков аметисти
старите книги
тъмно-червени божури
мириса от хлебопекарна
летните бури
кучешка вярност
липите през юни
графики с молив
плажните дюни
акорд на виола
цигарата в пръстите
шери по здрач
прегръдка през кръста
песен през плач

Прошепнато

Да можех да идвам поне във съня ти.
Когато в прозорците спи ранина,
когато прокрадва се тихо денят ти
и птици се съмват сред дрезгавина...
Когато унесен си най-надълбоко
и медено клепки упойва сънят...
На топченце в теб да се свивам, на кротко,
невидимо орехче от топлина.

Да можех поне във съня ти да идвам,
поне призори, в най-сладкия сън...
За да ти нашепвам, че мене ме има,
макар, че наяве... с тебе не съм.

Писмо без бутилка

На този вълчи и озъбен бряг,
където стъпките ми все са боси,
където времето подгъва крак,
навярно, уморено от въпроси,

обърках се без карта и компас,
и ни колиба си строя, ни лодка.
От писъци на чайки съм без глас -
да изкрещя как липсваш ми и колко.

На този бряг, нацепен от скали,
раздърпват ме отдавна ветровете.
Все чакам кораб, без да знам дали,
те има някъде, отвъд морето...

Отгледах си коса от самота,
и с кичурите ?-писма ти пиша.
(И сигурно ще продължа с това,
поне докато жива съм и дишам.)

На този бряг - писмо подир писмо -
бутилка нямам да ти ги изпратя.
На този бряг съм - късче твой живот,
и свивам си цигари от писматa.

• Следва