От години господин Q. държи книжарницата «Страници, страници», общо двайсет и четири квадратни метра, две хубаво осветени витрини, в самия център. Много пъти му е идвало наум да й драсне клечка кибрит, защото има прилична застраховка: дори за тази цел беше купил бидон бензин, но после се уплаши за сградата, за децата живеещи тук, за собствения си апартамент на последния етаж. Отдавна дълбоко е намразил книгите: всички книги, тъмните купчини по масите и ъглите, от най-горния рафт до тъмния склад долу, но случва се омразата му е да е насочена към една или друга конкретна книга: към едната заради ярката й корица, към другата заради дръзкия й вид или към още някоя затова че е прекалено луксозно издадена и въпреки това от месеци тъне в прах. В началото не беше така, в началото господин Q. четеше книгите, носени му от консултантите по продажбите, четеше специалните издания, натежали от мъдрост и красота, с които всяка достойна издателска къща би се гордяла. Поглъщаше стотици такива, като в него те предизвикваха гадене, усещаше как от някои му се повръща, докато други му слизаха в стомаха: те до отвращение се омесваха едни с други и се превръщаха в каша дребни думи, букви, точки и запетайки. Колкото повече четеше, толкова повече мусе гадеше: мислите му вместо да се оттичат се запушваха в мивката на мозъка му. Седнал на едно столче в тъмния ъгъл на книжарницата той чувстваше как в него се засилва впечатлението, че светът е само печатарско мастило и хартия, един безкраен океан от подвързанахартия, едно злощастно, вълнеобразно движение, сред което той сам не знае къде да пусне котва; впечатлението се засилваше от това, че беше принуден да препоръчва определени книги, а после да търпи недоволството на клиента който, след като се е върнал, казва: ама че боклук и губене на живота, върнете ми парите; че и живота ми върнете.

По едно време, от отчаяние или умора, господин Q. се беше опитал да продава само скъпи издания, без да има представа какво пише в тях. Фотоалбуми, дълги половин метър, в кутии тежащи колкото самите фотоалбуми. Но отвращението не мина. Сега господин Q. се държи просташки с консултантите: тая книга можете да си я натикате, онази става запрасетата, кого искате да измамите, мошенико? Беше се опитал да смени книжния бизнес с друг, да направи от книжарницата си красив бутик с цветни дамски дрехи и шапки, но за съжаление законът не позволяваше. Книжарницата, му казаха, била съществувала повече от сто години и трябвало да продължи да съществува още хиляда със същата печална стока. Пълен ужас, си казва той, отчаяно подритвайки купчината най-продаваеми книги и енергично разубеждава читателите да ги купят.

Отвреме навреме сякаш случайно влиза някой писател, дребен човечец с меланхолично изражение на лицето, хвърля поглед то тук, то там, и се прави че се интересува от всички нови заглавия: но всъщност го е грижа само за последната му книга. Накрая неудачникът с предразполагаща усмивка се представя: аз съм еди кой си, автор на този роман, как върви продажбата? Добре, отговаря господин Q., много добре, не съм продал от него дори един екземпляр, дори половин екземпляр, но това няма значение, нали? Изкуството не се мери с броя на продадените екземпляри, нали? Искате ли да надпиша няколко бройки, понечва да каже авторът, с химикалка в ръка, готов да пристъпи към действие. Само да опитате, ще ви отрежа ръката, довиждане, благодаря.

От известно време към шест вечерта господин Q. заспива и сънува. Сънува, че книжарницата му е тиха и празна и че в нея се чувства свежият полъх на северняка. На лавиците са подредени букети свежи цветя и дребни животинки щъкат между масите. От небето или от малък прожектор на тавана пада лъч светлина, пада прецизно върху последната останала книга.

Това е последната книга, венецът на всички книги, всичко на всичко четирийсет страници с подвързия от синьо платно. Между кориците й е заключена истината. Книгата струва милиард или десет милиарда, но цената е изразена във валута, която още не съществува и която тепърва ще бъде създадена, това ще бъде прекрасна банкнота, на чийто воден знак ще бъде изобразен женски ангел с весела шапчица и полюшвана от вятъра поличка. Една единствена книга, миниатюрна, от улицата тълпата го зяпа, показват го на децата залепили носовете си за стъклото.

В книжчицата е заключена и една искра, за миг страниците пламват и тя се превръща в купчинка пепел раздухвана от северняка. И в съня си господин Q. си казва: истината е клечка кибрит и купчинка пепел.

Вчера господин Q. затвори книжарницата си: «Затворено поради траур»q беше написал и беше залепил листа на стъклото. Времето е меко, тъкмо за безцелни разходки,въздухът е точно такъв какъвто е когато човек отива на погребение и изведнъж животът пред него му изглежда толкова привлекателно.

---------------------------------------------------------------------

Преведе от италиански : Евгения Динкова

----------------------------------------------------------------------

© Марко Лодоли
© e-Lit.info Сайт за литература, 2024