Вероятно нищо не е случайно на този свят.
Преди много години карах шеметно моята кола, бях изнервен и бързах за никъде! Но е факт, че това е лудост. Да му се не види и адреналина!
В далечината видях един възрастен мъж, облегнал се на своя бастун. Не бързаше да пресича, просто вървеше по главната улица съвсем бавно. Ударих спирачките, бързо успях да овладея колата и в последния момент успях да я спра. Сложих ръка на главата, слязох след това да видя стареца, но за моя изненада нямаше и помен от него. Той беше изчезнал. Имайки предвид, че цялото това състояние продължи по-малко от минута, нямаше кога да изчезне старецът, а може би не е имало такъв. Паркирах колата настрани, за да мога да дойда малко на себе си, след което недалече от мене връхлетя цистерна с гориво. Тя се обърна на стотина метра и се възпламени. Силуетът на стареца с бастуна ми спаси живота онзи ден. Ето защо смятам, че няма нищо случайно, нито пък всичко е лично на този свят.
+ + +
След години, успях да получа добра оферта за работа в една медия в Париж. Помогна ми това, че знам няколко езика. Те имаха нужда от хибридни кадри от различни националности, за да успеят да обогатят своите програми, най-вече след като се появиха много нови емигранти. Някои от тях успяха да се интегрират в тамошното общество, други пък останаха в мъглата, далече от ядрото на събитията и центъра на живота във вечно будния град.
Естествено, посетих Париж няколко пъти. Познавах доста приятели в тези сфери. Ето нещо, което потвърждава моята теория, че „Нищо не е случайно”.
Бях на аерогарата навреме, чаках да взема нискобюджетния самолет, където сядаш на първия свободен стол, купуваш си напитки вода, храна и накрая те изхвърлят близо до столицата, при това не спираш да благодариш за конкурентните условия, които позволяват такова евтино удоволствие. Жалко, че няма и услуга за правостоящи пътници с още по-намалена цена на самолетния билет. Но кой знае? Може и това да стане някой ден! Нискобюджетните полети имат и някои неудобства, например закъснение, повреда, понякога анулиране на полета по някои неизвестни или известни причини.
Така се случи през един прекрасен слънчев ден, този самолет не щеше и не щеше да излети за Париж. Слязохме от самолета и ни наредиха да се върнем на следващия ден, след като ни завериха билетите и ни се извиниха надълго и нашироко. Както ви казах, нищо не е случайно на този свят!.
Върнах се обратно в моето малко гнездо в центъра на София. Знаете ли? Утрешният Париж ще е много по-различен от днешния! Няма да има този вкус, нито пък това влияние и магия. Аз съм суеверен и все още виждам пламъците, които овъглиха цистерната и щяха да ме изгорят жив, ако не бях спрял, за да пропусна стареца или злото, или моя ангел хранител.
Хубаво, какво пък толкова? Ще се върна вкъщи, ще отпочина добре, тъй като тези полети се организират рано сутринта, преди големия самолетен трафик, за да плащат по-малко такси. Както вече съм ви казал, няма нищо случайно.
Така хубаво се наспах! Почти през целия ден и се събудих към пет часа след обяд. Взех един душ и седнах да си пийна кафето. Написах една статия за един вестник и я пратих по нета. След това се облякох, напарфюмирах се и излязох да се мотая по улиците на София. Все едно за първи път откривам тези улици.
Изведнъж разбрах, че не аз живея в този град, а той живее в мен. Той се е загнездил в паметта ми, в ежедневието ми.
Седнах в едно заведение, някакво любимо кафе-бар, което винаги несъзнателно ме привиква при себе си. Първо поръчах черната напитка, смятах след това да пийна голяма халба бира
Както ви казах и доказах, нищо не е случайно! Срещу мен се появи една жена, красива жена, много красива жена, красавица, чаровна, женствена, обаятелна, престъпно привлекателна. Естествено, тя събра очите на всичките мъже и на жени, които изпитваха голяма доза ревност. За моя изненада тя пък не откъсваше очи от мене! Скоро се насочи към мене. „Господин Иван, Пламен, Борис, Джорж, Исай, Пол, Стефан!”. По дяволите, кой съм аз за да се насочи към мене и да ме вика по име? Аз не познавам такова ниво на красота, даже се чувствам виновен пред тълпите от мъже, гладни за такова женско пиршество.
Между нас казано, аз понякога се плаша, като се погледна в огледалото. Как можах да се родя с такъв органичен хаос! Липсва ми синхрон между различните форми на лицето, косата, слабите мускули. За това пък нося широки дрехи. Не съм привлекателен мъж, затова се чудих, дали наистина това чудо идва директно при мене. Но се оказа истина, нямаше грешка. Както ви казах, няма нищо случайно, няма нищо лично, момчета. Настъпи моят час, можете да се насладите на тази среща.
„Здравейте!” - казах аз притеснен и развълнуван. Тя подаде плахо ръка и каза: „Радвам се, че уважихте нашата уговорка. Готов ли сте за интервюто. Исках да го проведем в една по-специална атмосфера, далече от скучните офиси.”
Тогава ударих челото си с ръка. Сетих се най-накрая. Една репортерка ми се обади за интервю, по случай издаването на моя роман. Нищо странно, та аз съм писател, грозен писател, но към мен се обръщат на „ВИЕ”. И с ГОСПОДИН еди кой си!
Почувствах огорчение, цялата тази прелест търси писателя в мене, но не и мъжа, който представлявам аз. Проведохме интервюто, тя ми благодари за отделеното време и настоя да плати сметката. Каза ми развеселена, че плаща със служебни пари.
Но какво се случи след това? Дълго време ми трябваше, за да си спомня своето име! Тя пък не пропусна да ме целуне по бузата.
На другата сутрин не помня дали съм станал рано, за да хвана ранния самолет за Париж или чаках вечерта, за да ходя отново в кафе-бара в центъра на София? Няма нищо срамно, момчета, да забравяме от време на време някои подробности. Но все пак, аз сериозно ви питам, може ли някой от вас да ми помогне?
---------------------------------------------------------------------------------------
© Хайри Хамдан
© e-Lit.info Сайт за литература, 2012