Трудно е да си човек

Трудно е да си такъв,
какъвто не си,
да се преструваш
и да те боли!

Да радваш другите,
а себе си да натъжаваш,
живота си да даваш,
а нищо да не получаваш!

Трудно е да приемат любовта ти,
тя за увлечение се признава,
а този, когото обичаш дори не го осъзнава!

Трудно е да се докажеш,
доверие да получиш,
съдбата си да предскажеш
или от всичко да се откажеш!

Невъзможното възможно да направиш,
да се сбогуваш със всяка мечта,
всяка грешка да поправиш,
в името на любовта!

Трудно е да живееш,
с миналото си да се гордееш,
бъдещето да преодоляваш,
всяка грешка с настоящето да оправдаваш!

Продължавам

Продължавам...
оттам откъдето спрях,
по пътя, по който допреди минута аз вървях!
Не знам да плача
или да се смея,
не знам дори дали имам право да живея!
Но продължавам,
без да спирам,
не знам дали живея или умирам,
но обрата в мен ще победи
и ще продължим напред аз и ти!
И знам ще бъде трудно,
но аз ще надмогна страха,
ще преборя любовта,
и напред ще продължа,
но този път сама!

Позволи ми

Питаш защо те обичам,
питаш защо съм до теб,
но в истина една ти се вричам,
обичам сърцето ти, макар то да е от лед.

И знам, че ти не ме обичаш
и знам, че пак ще ме боли
и знам, че чувствата ми ти отричаш,
макар да виждаш, че сърцето ми разби.

Знам, но въпреки това не спирам,
защото спра ли-започвам да умирам.
Без теб животът няма смисъл
и умът лишен е пак от мисъл.

Сега върви, не спирай дори за миг,
аз умирам, но ти живей,
животът е по-кратък и от детски вик,
живей живота свой, но и за другиго копней.

В сърцето ми ти винаги ще бъдеш жива,
но позволи ми да живея в твоето сърце,
и сред реалността ми сива,
ти оцвети живота в много цветове.

И ще мине месиц, два и половина
и сърцето ми ще е на пърчета стотина,
но няма как да те забравя,
защото любовта не намалява.

Ти си всичко за мен,
без теб не минава нито ден,
сега живееш в мисълта,
там пази те от всички любовта.

Позволи ми да живея в твоето сърце,
за да изгрее като слънце моето лице.
И моля те, обичай ме до гроб,
защото аз живея за твоята любов!