Какво е любовта? Просто чувство или нещо повече? Странно е как всеки от нас изживява любовта си по различен начин. Едни виждат светлата и позитивна страна на любовта, а други тъмната и отрицателна. Едни опознават болката, а други радостта от любовта.

Люловта може да се разглежда, както в биологно-физиологичен, така и в психологически аспект. Като философско понятие любовта се характеризира с привързаността на един индивид към друг. Но нашият живот както и самите ние не сме философия, а реалност. Всеки има своите разбирания и определения за любовта. Защото любовта е в самите нас, проста трябва да я открием. Тя може да бъде много различна. Може да бъде към интимната половинка, към приятели, семейство, роднини или просто познати. Можем да се влюбим навсякъде, по всяко време и във всики го, защото ние носим любовта в себе си.

Любовта идва в най-неочаквания момент. Понякога тя е тази, която лекува нашите рани, а друг път е тази, която ни наранява. Опитваме се да заличим следите от болезнената любов, опитваме се да избягаме от нея и от спомените свързани с нея, но не успяваме, защото тя е вътре в нас и ни напомня за грешките, които сме допуснали. Усещайки, че се влюбваме, започваме да се страхуваме и колкото повече нараства любовта, толкова повече нараства и страхът, да не загубим любимия човек. Понякога споделяме чувствата си с този, когото обичаме, а след това очакваме разбиране от негова страна, а когато не го получим, остава само разочарованието от една несподелена любов. А понякога любовта се оказва споделена и тогава получаваме щастие и обич, топлота и разбиране. Друг път не споделяме чувствата си и обичаме тайно, но в същото време страдаме безкрайно. Страхън ни, че любовта ни може да е несподелена, не ни позволява да рискуваме, после всеки миг съжаляваме за това, но вече е късно.Понякога имаме щастието да бъдем с човека, когото обичаме, защото сме имали смелостта да разкрием чувствата си. И тогава откриваме истинското щастие, защото няма по-хубаво от това да обичаш и да бъдеш обичан. Любовта е чувство, което ни кара да правим неща, които иначе никога не бихме направили, но дали си е заслужавало, това може да покаже само времето и това което остава след него.

“Пазете любовта в сърцето си. Без нея животът е като неогряна от слънце градина, когато цветята са мъртви. Съзнанието, че обичаш и те обичат придава на живата топлота и богатство, както нищо друго” (Оскар Уайлд).

Някои хора са щастливи от това че обичат и са обичани, щастливи са, защото са успели да постигнат нещо много важно и значимо-да открият радост и значимост, не в собственото си, а в нечие друго щастие.

.

“Да обичаш значи да намериш в щастието на друг, собственото си щастие.” (Готфрид Лайбниц).

Независимо кога, къде и в кого ще се влюбим, важного е да запазим чувствата си чисти и истински-като детската усмивка и да не забравяме, че любовта е тази, която е безкрайна и колкото и да даваш никога не свършва. Стига на има на кого, винаги можеш да даваш още и още. Защото нашата любов е в самите нас, независимо споделена или несподелена, тя си остава любов-най-силното и прекрасно чувство на света. Чувство, което никой не може да ти отнеме, но всеки може да ти даде. Защото както Оскар Уайлд е казал::“Никой не е достатъчно богат, за да не се нуждае от любов, и никой не е достаъчно беден, за да не може да даде любов”.