В този град- 

по средата на километрите
между тебе и мене,
на този бял площад
стоим като на сцена.
Навъртат стрелките
на нашата кратка неделя
оскъдното време.
След миг
ще ни грабне пътят,
ще ни изпие здрачът -
за сбогом кимвам
и се усмихвам –
да не заплача.

І

На лицето ми –
усмивка от вчера.
Понеделник –
Ден след неделя.

ІІ

Взимам от нея зрънце огън,
За да живея във вторник –
със спомена.

ІІІ

Идва трудна и вяла
сряда –
среда на раздялата.

ІV

Най-яркото присъствие
е твоето отсъствие
в четвъртък –
ден четвърти.

V

Сяда в колата до мен
и към теб ме повежда
в петък –
една надежда.

VІ
………………….

VІІ

А в неделя,
скъсили на две километрите
между тебе и мене,
на онзи ням площад
ще спрем като на сцена.
Пръст по пръст
ще целунеш ръцете ми.
Ще горим като свещи –
от двата края.
Ще целуна очите ти.
И така няма да видиш –
от среща до среща –
как остарявам.