преодоляване на гравитацията

прекрачил вече прага
давам гръб на земните ни дни
със теб в големия полюшващ се балон се качваме
и в стратосферата отлитаме
със деликатността на строфа се възземаме

към непонятното и временно пространство
забравили оазиси-миражи
проникваме във смисъла на нищото
във търсене на...
търсим ли или намираме
отекналото във самите нас безвремие
което да превърнем в нова суша
преодоляла бури урагани и понятия
в която да вгнездим
самата същност
отдавна подозирана и недокосвана

***

моя весталко
ти която се отдалечаваш
под слънцето
полюшвайки (ром)антично
тънкобедри крайници
ти която трептиш в маранята
и възземаш мойто желание
ти която се гърчиш в моето
въображение
теб която вече съм имал
и на която не мога да се наситя
теб която не могат да любят
ни
нежни
ни
мракобесни
ни
кървави революции
ни
парламенти
ни
президенти...

моя весталко

появила се в този зноен следобед
за да се появи това стихотворение
за да те обожестви
неведоми са чудесата Божи
неведомо е упованието човешко
от къде извира то
къде се влива
кого оросява
чии семена овлажнява
как заиграва този свод
на ръба на голото ти рамо
как се мъча
да не ме изкуши
походката ти
а как съм сигурен
че вместо тези (ром)антики
ти предпочиташ
сластта ми
(ах!) похотта ми

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Стиховете са отличени с поощрителна награда  на националния поетически конкурс "Любовен човек", организиран от e-Lit.info Сайт за литература и КДК, Ловеч.