***

Пустинята е майка на оазиси.
Бащите им са пътници случайни.
От обещaния за сластни радости

и бягства в часове потайни
е бликвала вода сред пясъка,
покълвали са палми влажни
и са примамвали мъжете с крясъка:
„Пустинята е майка на миражи!”

***

От покрива на разрушена къща се подавам –
надживяла обитателя трева.
Полегнал е прозорецът върху тавана –
бяла птица с простреляни крила.
Хората превръщат се във пепел.
Къщите – във самота.
След тях остава ням свидетел.
След хората – трева.

КЛИСАВ ХЛЯБ

Брашното за какво да пресявам?!
И без това няма да стигне за хляба!
А и ситото ми е старо –
баба ми го наследила от нейната баба.
Със всеки гроб край реката,
пълнее дупката по средата.
Както и да пресявам,
все ще стане клисав хляба.
Вместо да втасват ялови нощвите,
ще хвърля брашното на кокошките.
Те са две – черна и бяла.
И черната понякога е двуглава.

---------------------------------------------------------------------------------------------------

Стиховете са отличени с поощрителна награда  на националния поетически конкурс "Любовен човек", организиран от e-Lit.info Сайт за литература и КДК, Ловеч. 

------------------------------------------------------------------------------------------

© Мария П. Георгиева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2011