Светлинни разпятия

Архипелази

Вулканичен щрих припламна
в пръски лъчезарни
и над звездното ти рамо
слънчево догарях.

Пъстроока, многолика –
моя блян отнесе
и бeзкраят ме повика
в погледа проблеснал.

Над сияйни кръгозори
и копнеж разломен
Атлантида се разтвори
във внезапен спомен.

02.06.2013 г.

Фосили

Бях лунен прилив, плиснал слънчев знак –
светлинен дъжд прозорците разнежи.
И стаята внезапно осъзна
прегръдките ни летни, неизбежни.

Със звездната вихрушка си дошла –
сияйна, безпределна, ненагледна –
припламналите ангелски крила
космическия ритъм да възседнат.

Небесна ласка да ни възвиси
в мига, преди със здрача да отминем.
Разгръщах огнените ти коси
и преоткривах ери и богини.

Светла аура

Най-свидната усмивка на света
и погледа възвишен
поисках в стихове да въплътя,
със светлина да пиша.

И силата на приливна вълна
почувствах в твоя порив –
не зная в здрача как ме разпозна,
подхвърли ме нагоре.

Сърцето ми изпълни звездна кръв –
пламти безкраят влюбен
и хиляди слънца над нас искрят,
за да не се изгубим.

Скрижали

По-свидна и от блясъка на нож –
небесен блян те е целувал –
избликва цялата вселенска мощ,
прозвънва празнично, прочувствено.

Тотем. И порив. И мистичен дим
да превъзмогнем битието
и тътен тътне в нас неудържим.
Неистови звезди ни светят.

Предел на мъжеството ми си ти.
И сладка смърт. И смърт горчива.
И сетивата ми размиват
със светлопис изконните врати.

Предизвестие

Разплисква дните ни дъждът
неистов –
митични мълнии свистят
от изток.

Очаквах да ни връхлети
стихия
и зад блиндирани врати
да вием.

С вълната Бог ме призова
да бъда –
над грешните ни сетива
присъда.

Утринни предели

Светлинен плисък ме зове
над бликнала смола и билка
и с блесналите върхове
за миг над бездната политам.

Отвсякъде звънти вода
и вихрени акорди гръмват,
и дъх на дива свобода
сърцата ни подхвърля стръмно.

Коприва, къпинак и бъз
поглъщат селската рекичка
и някакъв жабок чевръст
безкрая на вира пресича.

Но моят порив ще съзре
на най-високата октава
как облакът превъплъщава
скръбта по Бялото море.

Есенен етюд

Следи на гларус. Крясъкът
взривяваше вълни.
И бездната ужасно
над нас се наклони.

И виждах звездни знаци.
И кораб с кил разбит.
И говори. И нации.
В прибоя страховит.

В контурите небесни
светът ще бъде друг
след Второто пришествие,
започнало оттук.

Светлинни разпятия

Сам със Словото съм. Сам
и пред кръста.
Чудото да пресъздам
земетръсно.

Вулканични върхове

в мен изригват
и безкраят ме зове
в звезден цикъл.

В лоното на любовта
падам ничком.
И сияйно затрещя
Бог във всичко.

Преображения

Искрящи планини от сол
над смрад и смърт –
прибоят ме изхвърля гол
отвъд.

И безпределна синева
пламти отвред,
а всички мои сетива
са пет.

Проблясва да ни озари
лъчист поток
и да ни върне по-добри
при Бог.

припламват в нощта
небесни флотилии
конквистадори