Между два свята 

1.

Пием кафе с моите близки,
седем души сме край приятната маса –
пет от тях са в измерението на мъртвите,
шестият е през седем планини оттатък.

Пием кафе от моята чаша –
ту ми е весело,
че се обичаме,
ту ми е тъжно,
че не ги виждам.

Пием кафе от една чаша –
седем души сме,
а съм сама до масата.

2. 

Вятърът вика името ми
търси ме сред необхватния простор на полето,
по стръмното било на високата планина,
тича по вълните на буйната река,
шепти в уханните чашки на цветята.
Вятърът вика името ми.
Но времето вече е друго,
аз съм преродена,
имам ново име, което вятърът не знае.
Аз не помня предишното си име.

Той плаче, че не ме открива -
аз тъгувам, че той не ме търси.

3.

Влязох през вратата в съновидението.
Ти беше реален и жив,
а като хоризонта се отдалечавше,
когато те преближавах.
Протегнах ръка да те докосна,
ти се разтвори като небесна дъга
в необята на простора.

4.

Гората мълчи в тишината.
Сърна и елен вървят по поляната –
тя е плаха и нежна,
той е величествен.
Въздухът е изпълнен с копнежи.
Хълмът е покрит със сини незабравки.
Към залеза пламтят омайничета.
Вечерта нашепва:
„Омай ме, омай ме, омайниче!
Не ме забравяй, незабравке!”
Стъпките ти кънтят в сърцето ми.
Стъпките...
Ти живееш през девет планини в десета,
през девет съновидения в десето,
през девет далечни планети на десета...

Благодаря ти, Господи, че някъде живее!

5.

Сенки притичват в мрака.
По между тях светлини проблясват.
Аз стоя на тераса на Земята
и в небето се взирам.
Ти стоиш на тераса в небето
и към Земята поглеждаш.
Метеорит проблясва –
падащо светещо цвете.
Листата на дърветата като устни помръдват,
препредават думи,
шептят в душата ми.

6.

Отварям прозорец в небето -
махам на близките,
които заминаха,
махам на съществата,
които живеят в пространствата.

Сбогом им казвам.
Сбогом, отвръщат.
Сбогом означава да бъдеш с Бога.

Богоподобните живеят с боговете        

               Посвещение

Ти, който вървиш скромно по пътя си
и дочуваш сърцето на Земята,
и долавяш въртенето на планетите,
и усещаш пулса на звездите;
ти който си звезден жител
и искаш със светлина да пишеш;
ти, който не си забравил,
че сме създадени по подобие Божие
и мечтаеш Божествено да се обичаме,
и бленуваш да се завърнем в рая,
да сме там, за където сме създадени;
ти който... ако наистина съществуваш
и аз те последвам
и други ако натам са поели,
и други...
Ще се завърнем на земята свещена,
ще бъдем на земята бленувана,
ще бъдем там,
където богоподобните
живеят с Боговете.

След сътворението

Затворихме вратите на всичките животи преди този.
Изтрихме случки, хора и събития.
Останал беше поривът един към друг да бързаме
от сътворението Божие на световете.
Изригна силата на магнетичното привличане.
Земята и Небето се прегръщаха.
Небето слезе ниско и я обгърна цялата,
така я завъртя, че вече няма спиране.
Блестящи електрически светкавици се стрелнаха.
Небето приласка Земята с най-небесни ласки
от повърхността до течното ядро, до лавата...

Затворихме вратите на всичките животи преди този.
И се отвори път, пресичащ световете.

Аватар

Не разказах за теб на реката,
щеше да го сподели с гората и морето.
Не разказах за теб на вятъра –
щеше да раздуха думите в пространството.
Не разказах за теб на славея -
щеше да изпее песен на птиците.

Влюбеното ми сърце биеше силно.
Толкова силно, че го чу сърцето на Земята.
Земята се завъртя по-весело,
реката зашумя по-игриво,
птиците запяха по-влюбено,
вятърът се издигна до небето.

Докато разбера какво се случва,
усетих твоето сърце да бие до моето,
докато се опомня,
ти ме прегърна.

От дълбините на душата

Запомних какво ми казаха ръцете ти.
Шепотът им бликаше от дълбините на душата.
От далечни времена.
От предишни прераждания.

Те ме докосваха
през бури, през слънца,
през преспи, през знамения...
Шепотът им беше толкоз истински,
че всяка клетка в мене се разбуди.
Най-после бе дошъл денят да бъдем заедно
сред висините на планетата Земя,
където нежността успява да е съвършена,
където любовта е дар от Боговете
и възобновява живота във вселената.

Спряла съм сред фееричните цветя в градината -
благодарна, възродена
от онова,
което ми разказаха ръцете ти.

------------------------------------------------------------------------------------------------------

© Стоянка Боянова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2015