Прошепвам името ти плахо

в поклон пред твоя дух неукротим,
в земята ни - безкрайно свята -
далеч един от друг стоим.

Какво си ти: мисъл, воля,
вода и огън, буря и трева?
В земята ни - безкрайно свята -
гроб ти нямаш досега.

Прости! Не свеждам чело пред
гранити,  пред плочи,надписи,пана...
В земята ни - безкрайно свята -
единствен храм е обичта!

С нея ти умря в душата…
Дано и аз щастлив съм да умра,
в земята ни - безкрайно свята -
за тази радост - Свобода!