На Деана и Людмил

Сякаш… не успях, мое момиче
да вдъхна живот след живота
Сякаш… събирах сълзи от кокиче,
самичка катерих високата кота. 

Хич не успях... Знам ли какво съм?
Нито майка добра, нито просто добра.
Биех камбаната на тревожния звън,
но чу ли го ти и дали го разбра?

Сякаш... не успях, мое момче
да вдъхна след живота живот
Като изплашено мокро врабче
търсих подслон под небесния свод.

Хич не успях... Знам ли защо е така?
Исках само като майка да бъда добрата,
но нямаше как просто да махна с ръка
и да напусна на своето детство играта.

Мили мои, не сгреших само в едно,
не отгледах кукувиче във гнездото,
не гнездих чужда радост и грижи. Дано
докрай да сте моята вяра в доброто.

На дъщеря ми

Колко струва моята любов?

Колкото кръвта,
изтръгната от тъмните ми вени
и болката от острието на бръснача,
режещо най-фината ми тъкан?

Колко струва любовта ми?

Колкото въпроса –
дали си струва да боля и да кървя,
тъй както залезът го прави всяка вечер?

И оцелява. Но не по чудо !

А за да ни обича и обагря утринта ни!
Да ни напомня, че сме цели
и да ни събира в чувство!

Жена на 50

Аз съм точно такава:
коктейл от две по 25.
25 градуса жарава гореща,
с по две бучки син лед.
25 труса взривоопасна емоция,
с по две капки дъх от акация.
25 гневни проблясъци,
с по 2 дюни от горещи пясъци.
25 жарки и знойни сезони,
с по 2 сълзи скрито отронени.
25 бели листи разхвърляни,
събрани в две поетични мълнии.
Ще бъда точно такава
вкусен микс от две по 25.
Ще стъпвам винаги върху жарава,
но ще запазя и двете бучки лед.