* * *

 утро вкъщи

в западния ъгъл на двора
малък сребърен гущер пак открива слънцето
за дневното си сънуване

довечера пак ще препусне
в тревожно дирене на избягалата светлина
без спомен пак ще се будя солена от сълзите му
до следващото утро когато
в бръшляна някой пак ще чака

* * *

утро в море
не ме изтривай като снощна новина
с писъци на гларуси охулена
разплискана по гребен на вълна
в кожата ти жадно съм отпита
поглъщат грабнотото от брега вълните
и после галят липсите разбулени
примамват наранената зора

* * *

утро в баня
вентилаторът говори с мен
разплита мислите ми от сърдитата коса
паяк квартирант отстъпва мястото си под душа
изпотено огледалото крие изненада
зад стената съседите се смеят
а колко кафето да горчи?