има и вечност
летният вятър
ни топъл нито студен
цял ден ме подканя
да го последвам
нависоко
прави тялото ми прозирно
развързва пръстите ми
прави ежедневието полет
пух
не съм тук облак съм
до последната капка сън
нищото e море
съвсем истинско
като отвъд
като песен
като птици които живеят живота ми
като вечния шум на сърцето
моето сърце
едно две четири
три две едно
като брод в съня ти
сега
трепетлика
небето почернява с всяка секунда
всичко е небе
дишаш небе
прегърнат от вятъра си
и дъждът
през баирите
отрезняваща
капка по прозореца
после плачът на градините

                                            

   
© E-LIT.INFO