Наречия за начало и край

Често се случва като пиша
да започвам с когато

или докато

например:
докато търся стихосбирката
на Р. Флинт с онова стихотворение
което се нарича Джордж понякога
той събира празните бутилки от балкона
в червен сак и понеже е само на 15

или:
когато тя ми каза че той
бил по-висок от мен и по-практичен
си помислих че някъде имам
фотоапарат “Практика” подарък
за 15-ия ми рожден ден

не знам дали е слабост
на стила или на характера
но тези стихотворения
не свършват
добре

Преодоляване на разстоянията 

Харесвам походката
на дървото

то е доверило движението
на сянката си
денем и нощем върви
спира само
да изчака преминаването
на някой облак 

сега е новолуние
дървото спи
прегърнало светлинните си
годишни кръгове

бавно се приближавам
изведнъж то скача и хуква
пред фаровете
на колата ми

Пейот

          На Пламен Киров 

Спряха в градче, подобно на кактус,
попивал с години прерийна пот. 

Докато другите влачеха мощи
до тоалетната и за fast food,
тя се снима с шофьора –
млад индианец –
пред муцуната на автобуса. 

Преди да тръгнат пак, сложиха слънцето
на мястото на резервната гума
и когато нощта се показа зад хълма,
ловко се метнаха на гърба й. 

Накрая тя заспа на седалката,
автобусът подскачаше по Млечния път,
а шофьорът – в екстаз – въртеше луната
с настръхнали, тъмни ръце. 

Промяна на времето

Докато тя се готви да снима
нощната аптека
над която луната виси
като хапче
той я гледа от будката
на монетния телефон
който отдавна вече
не приема монети

гледа я също
шофьорът на едно спряло такси
дръпва от цигарата

слуша прогнозата
и услужливо прави облак
за светкавицата й

Семеен албум

Навикът ме кара да мисля
че всяка от тях
би могла да ми бъде
баба
но времето е изтекло
като срок на годност
и всъщност те могат
да ми бъдат сестри

три сестри
и една чайка
която пък би могла
да ми бъде майка

* * *

След поредния неуспех
на душата
да догони поривите
на плътта
седя леко изкривен
като надгробен камък
от онова еврейско гробище в Прага където
за да се пести място погребвали мъртвите
един върху друг

чакам някой
да ми напълни чашата 

друг да разкаже
сполучлив виц

трети да отвори прозореца
и да пусне луната 

а аз да повикам
сервитьорката

и докато плащам сметката
да усетя в лицето си
полъха от крилете
на слабия й ангел

Сервитьорката каза да 

Този десерт съм го ял
приготвен от баба
която ме глезеше
като престолонаследник

по-късно често
го правеше майка ми
и все пак се чувствах
като сирак 

сега виждам – готвачът ви
е добър в занаята
но може би
малко разсеян

така че дали вие
не бихте могли
да добавите липсващата
целувка

Посещение в замъка

Екскурзоводката – пищна като детска мечта –
ни поведе към часовниковата кула,
където времето се въртеше с танцова стъпка,
правеше реверанси на посетителите,
после засрамено
се криеше зад завесите. 

Жената с тъга обясни как
дори от най-крехкия слънчев лъч
стените пламвали като златни клади,
но Господ рядко
правел този подарък. 

Замаян от сумрака в нейния глас,
погледнах навън през едно прозорче –
видях как дъждът тича през тревата със зелени обувки
и облаците едва го настигат. 

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Петър Чухов, "Три", Ик "Жанет-45", Пловдив, 2010

• Сле