65

В кристала на глухарчето се взирам,
във космоса, от него умален.
Уви, там нищо ново не откривам,
то с нищо не решава моя ден.

Кубетата, въздишащи небрежно,
момичетата, разлюлели гръд,
не ми напомнят нищо. Безнадеждно е.
И дишането расне като смърт.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Ивайло Иванов, "Нов сън за щастие", ИК "Ерго", София, 2015

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------