* * *

В края на деня все се питам –
коя  съм?
Поглеждам на запад -
един оранжев залез

винаги ме изправя на крака…
...и тръгвам нататък.
да дочакам изгрева.

Когато лавандулата цъфти

Юли.
Цветоносни клонки търсят слънцето,
лъжливо преплетени
с  магията на цветовете-
синьовиолетова  хармония.

Лавандулата цъфти...

Сладък  дъх.
Опияняващ,
спомня стария сандък на баба...
Омайна билка - елегантно
препраща към древна Елада.

Къде съм?
Коя съм?

Очите ми останаха за себе си
и макар у мен да си случен,
няма я вратата,
няма я -
зазидана остава,
неслучена,  изкушавана среща...

Пламтяща свещ
на ръба на топла вана
с лавандулов арома,
а после -
само болно обичане и
изострена липса 
в синьолилав цвят...

Камбана ли е

...по това време търся
      един поглед,
в паметта си ровя -
      да прозвъни .
Чакам ,
да разсипе по мен кафяво,
       да прелива,
да се насити чиста капка
светлина,
сърцето да виси на букетче
        цвете,
да ухаят събудени звуци
в разлюляна топола...
Какво е?
Нежност ли е?
Докосване - не.
Страст е,
потъване и очакване и ураган...
            Заря е-
с нея  хвърлям заровете и
оставам  жена .
         Да,
         камбана е.

-------------------------------------------------------------------------------------------------

© Дима Политова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2012