Шепа сняг, който пада от слънцето: гълъб.
Във въздуха Господ е счупил лимонов лист.
Пчелите разправят зимни приказки на пчеларя. Дълъг
е техниият разказ и той под овошикте спи.
Черешката, с двете клончета в бяло, гледа вляво и вдясно

и разкопчава пред мен блузката си напук.
Кръвта ми е ухапана от пчела: дочувам ясно
на белите копчета белия звук.
Гробарят се връща пийнал и с бяла риза:
- Смъртта днес бере иглика - ми казва. - Днес е добра.
От черния вход на конюшнята едно конче излиза
и ритва зимата във устата. А кожата му - зора.
И се възнасят в небето зимните ни въздишки.
В такава минута сърцето невинно греши
и казва: "Боже Господи, колко птици!",
наместо да каже: "Господи, колко души!"