неми, ненаписани; 
[мислите бучат дълбоко,
думите мълчат жестоко..]

 

Във стегнат възел
сучат се,
в разбъркан пъзел
гърчат се,

 

в стени прозрачни
блъскат се,
в мочур невзрачен
пръскат се.

 

[гръмки, тежки, хаотични,
тихи, плахи и мистични..]

 

Във мене вдън
развиват се
и както трън
забиват се

 

в неврони, вени,
тъкани;
болезнено
разбъркани.
~
И мислите, и думите
понесоха се с шумите -
далеч и едновременно..
дано е само временно.

Дано!

                            

                                     

   
© E-LIT.INFO