Три пъти на ден

извеждам едно куче.

Преди това го храня, сменям му водата.

Понякога вали и чадърът никак не отива

на грима и настроението ми.

Дават романтичен филм по телевизията,

пие ми се чай с непозволено количество захар,

вътрешното ми човече настоява да продължи да чете

започнатата на зазоряване книга.

Бих си лежала на дивана с романа, с чая,

със звука на телевизора.

Но кучето си знае правата,

а аз почти лая заради задължителните три разходки на ден.

Не смея и да помечтая,

че някой ще мисли за мен три пъти на ден.

Дано поне веднъж... в годината!

--------------------------------------------------------------------------------------------------------