Рождество

И тази свята, звездна нощ
слизат всички добрини:
на човек по пълен кош,
всяка къща – с благини,
за сърцата – топлина,
за очите – свят широк,
за душите – светлина,
за ръцете – труд възбог.
И звезда сияе пак –
най-щастливата за нас.
...Пътят неин – вечен знак
за човешкото ни „Аз”.

25.12.2000 г.

Взето

Ей тъй, пред моя собствен поглед
|и взрян или невзрян в самия мен|
достигнах днес едва до проглед –
видях се ясно... горе вкоренен.

Това ли съм? Или остатък?
А може би по-друг, но още цял?
Животът слага отпечатък
с клеймото в края: „взел”, „невзел” и „дал”.

От моята камбанария –
едно зрънце в огромен зърноред,
което не успя да скрие
от корените горни сока взет.

25.12.2011 г.

------------------------------------------------------------------------------------------

© Иван Димитров
© e-Lit.info Сайт за литература, 2011