Адам Мицкевич: Ода на младостта

Без дух, без пламък сме скелети ние;
крила ми дай, младост, крила!
над мъртвия свят да литна,
над райски миражи да се извия:
където поривът върши магия,
а новото люшва градина китна,
с надежди облича златни села.

А който от старост мълчи,
навел към земята набръчкано чело,
кръгозора си нека да определя
с обхвата на своите слаби очи.

О, младост! високо излитай,
с окото на слънцето от висини
огрей по земята тълпите,
навсякъде ти проникни.

Надолу се вгледай - ей там мъглата
забулва ленива мътна пихтия: Земята!
Над тази вода мъртвешка
се носи влечуго тежко.
Само си е кораб, моряк, кормчия;
преследва то своите дребни събратя
и ту се издигне, ту се гмурне:
не го приемат вълните бурни;
и в миг се пръсва като мехур в скалата:
живота, смъртта му никой не знае:
Егоистът това е!

О, младост! На живота нектара
тогава е сладък и весел, когато
делиш го по равно с другаря
и свързва сърцата ви нишка от злато.

Задружно, приятели смели!...
Всеобщи са нашите цели;
желаем ли щастие - то да е цяло.
Задружно, приятели смели!...
Щастлив ще е който загине там млад,
щом други ще стъпят връз мъртвото тяло
и тъй ще достигнат до славния град.
Задружно, приятели смели!...
И нищо че пътят е хлъзгав, неравен,
че сила и слабост издигат прегради:
със сила се силата зла побеждава,
а своята слабост да надвием от млади!

Че който във детството хидра съсича,
той после поваля кентаври,
той жертва от ада отвлича
и литва към рая за лаври.
Достигай където не стигат очите;
щом разумът слаб е, прониквай с мечти:
о, младост! излитай с мощта на орлите,
светкавица в твоето рамо блести.

Хей, рамо до рамо! с вериги човешки
Земята отвсякъде нека опашем!
В едно огнище да хвърлим дух безстрашен,
да стрелнем към него и мисли младежки!...
Върти се, кълбо! И кора състарена
щом смъкнеш по пътища нови,
ще видиш света върху други основи.
И своята младост ще видиш: зелена.

Тъй както сред хаоса гневен, среднощен
над всичко се чуват онези слова:
"Да бъде!" - и Бог се изправя всемощен,
а мъртвият свят се подрежда
и вихър вълните повежда,
и звездният купол блести в синева -

човешкият дух е сред хаоса глух:
войната на страстите още не спира;
но обич пламти и обгръща всемира,
из мрака се ражда световният дух:
и нашата младост сега ще зачене
приятелства честни, навеки споени.

Гледай: пукат се ледовете,
отстъпват лъжи и заблуди;
грее Зорницата, свети
и свободата се буди!

-----------------------------------------------------------------------------------

Превод от полски: Иван Вълев