Нищо не остава

 

Няма спасение, няма различия, няма контрасти
Няма красота и извисяващо се над нея страдание
Няма стрели за уморените от чакане на любовта
Няма отмъщения в салоните за любов
Вратите на изкуплението са затворени за другите
Виждам ги да вървят по следите ни
Нищо не е истинско в тези покрайнини
Нищо
Нищо не остава

 

 

Няма здрав разум близък с опрощението
Няма свято място да преодолее отчуждението ти
Няма утеха за туптящи сърца няма решение
Където атомите на красотата ти се срещат
Консумация смъркана от хубавички носове
Всеки грешник лице в лице с нокътя
Нищо не е истинско в тези покрайнини
Нищо
Нищо не остава

 

Камъните на съзиданието са наранени от злото
Няма игли за вуду куклата
Нямa надежда в царствата на алабастъра
Няма душа в усмихващата се сребърна празнота
С ацетон можеш да изхраниш дъщерята на владиката
И да стъпваш тежко по алейте й в търсене на чувствителността
Нищо не е истинско в тези покрайнини
Нищо
Нищо не остава

Няма кой да нашепва смели думи
Безсмислени са тайните животи
Водени от странни пътуващи проповедници
Същите които се справят със старите духове като ги разсичат наполовина
Няма картини за продаване, и ти бедни уличен артисте
Вече мислиш как да отминеш надалече като дъжд
Нищо не е истинско в тези покрайнини
Нищо
Нищо не остава

 

Няма стари снимки които да те навестяват
Няма анестетични любовници на прага ти
Няма сламка която да изпие сърцето ти за секунда
Няма време което да изтърка мръсният й под
И нищо не е така близо до мен колкото опасността
Нищо не ме държи така здраво както смъртта
Нищо не е истинско в тези покрайнини
Нищо
Нищо не остава

 

Среда

 

Тя взема всичките ти аргументи
И ги изхвърля
Казва ти, нямаш нужда от тях
И казвам ти права е

 

Казва ти, спокойно
Изобщо не заслужавам да се тревожиш
Слага пръстена на масата
И цветя във вазата

 

Казва ние сме като този пръстен
И като тази истинска ваза
Казва че цветята и вазата
Сега са на точното си място

 

После ти прави закуска
Ще ядете заедно, сякаш сте едно
Казва, всъщност обичам тишината
Особено когато утрото се разпуква

 

Заслушва се в птичата песен
Простичка мелодия
Казва, зная, този тих звук
Винаги ще ми напомня за теб

 

И незабележима усмивка
Пробягва по познатото й лице
Което въздъхва, зная, в този момент си сигурен
Че сме намерили нашето място

 

Арката

 

И това е Шекспир с каишка
И това е Грация с едно Крило
Спотайваща се в задния двор на Съня
Бленуваща да е свещен
Път отвъд вярата
Арката се превръща в театър за благословения
Най-добрия
Благословения
Качи се на борда или остани на брега
Никога неразбран

И това е Бърбън с Бодлер

 

И това е Майкъл по телефона
Спотайващ се в задния двор на писъка
Бленуващ да бъдат унищожени
Всички начини да държим нещата изкъсо
Арката става театър за благословения
Най-добрият
Най-липсващият
Качи се на борда или остани на брега
Никога неразбран

Хайде, това е евтино и горчиво

 

Хайде, три пени не съм ли достатъчен
Спотайващ се в сянката на твоето покашляне
Бленуващ да съм единствен
По пътя на облекчението
Арката става театър за благословения
Най-добрият
Най-бързият
Качи се на борда или остани на брега
Никога неразбран

 

Лъжи

Говори ми лъжи, говори ми...както направи Тя веднъж
Или друго направи просто мини покрай
Тази къща или всяка друга
Която се е случило да обитавам

 

Говори ми лъжи
Ще те оставя сама с гордостта ти

Говори ми лъжи, добре помниш живота си
Научила си се да заличаваш чистатат истина, думи право в целта
Говори ми лъжи, запомняш всичко погрешно, затова ти казвам
Говори ми лъжи
И аз ще те погреба бездомна и гола

 

Не се опитвай да прилягаш на моя свят, никога няма да успееш
Такава каквато си
Никога няма да се впишеш там с хамелеоновата си кожа
С прекалено тънките си устни
С фалшивоцветните си очи
Всичко ми говори за сбогуване
Aufwidersehen за да сме добре
Без нито една сълза ,без нито една въздишка

 

Говори ми лъжи
И аз ще те погреба просто с очите си

 

Говори ми лъжи, говори ми... ритмично
Или така както люлката се завърта
Майсторските ти измами ме изгарят
И аз ще остана докато продължаваш
Вече бях Сам със Слънцето
Говори ми лъжи
Но аз не нося оръжие

 

Избираш единствено чистите факти

Завинаги, лъжи, в бягството

 

 

Чудовището любов

питай пианото
изчакай смъртта да си замине
огледало за това което е мое
за лудостта
раздвиженото, дивото, частното,
кафява безжизнена хартия
напред
скитници изпразващи фойаето

 

кой прекосява маскираната нощ
ти сънуващ съня на песента
отвърнала се от пианото
и от радостта
от откриването на
трогващия
сърцата
механизъм

 

засвидетелстваш
с мелодия присъствието
хроматичните илюзии
новата
мъртва рокля
париж мъртъв чакащ
чудовището
любов

 

Пътешественици

 

пътешествениците виждат отговора
измъчващ ги години наред
студено и съблюдавано
пиянско спокойствие
истинско пътешествие
без зъвръщане

 

пази се
в диамантената разходка
падане с вик
облачна мелодия
раждат равнините
финно илюлстрирани

 

идват като птици
изгубени в средата
решени да не чуват
плъзгащи сянката си
моделиращи дъха ти
след преградата

 

Клоака на просвещението

 

клоака на просвещението
свежи мигли
смачкани
обезличени
в кикотещия се
писък

 

усърдна
тътнеща
радиоактивна
врата
изолираща
тишината

 

прозъбен проход
мръсен звук
променливи енергии
захапващи шпионката
с чудовищни стъпки

 

изчерпано време
объркани ескперименти
пръсти с болни
стави
стихващия дух
на лавината

 

* * *

 

Звездното испанско момиче
което пееше за отворените рани
излъчва лунна светлина
няма наслада
напомняща й всичките обичащи я
нежни очи
когато бяха заедно

 

отмереният присмех на сърцето
сребърна река пронизваща
далечното затишие
въздишки омайни аромати
съмнителни сини
звуци
които ще скътам
някъде

 

дъждовни облаци
с половин сърце
дъговидни ласки
излекуването чрез мисълта
става навярно
в смирена
хладна
нощ

 

 

Мръзнещият бедняк

Мръзнещият бедняк
вече не се
страхува да
оплаква воините на нищото
брошът
на ударената памет
напява за сладко
любовно вино на прозореца
непорочни
опити лебеди на деня
студени разсеяни
неми
на фона на двойния залез
бродещи
през безплодните земи
прекосяващи западните
снежни
пазени звезди и отражения
бдителност
дълги реки
от непознати
дъждовни капки техните
гробове

 

Безнадеждна земя

 

смъртта е победител
бледият вятър на венчелистчетата

 

статуи, слепи и жестоки
близки до гласа
на изпаряващ се
абанос

 

нощни звуци
голи счупени лампи
неми прашни
куриери
мраморно було
пясъчни тюлени
изгорели
в потръпващото напредване

 

мъртво кралско слънце
крал на безплодния прах
чужд на
безнадеждната земя

 

----------------------------------------------------------

 

Превод от английски: Росица Пиронска