От жегата на Долен Пиемонт, от изпаренията по долината на По cтелещи се над града и забулващи го с бяла пелена, синьор Кафасо изплува зад волана на «семейната», на която след като бе затворил магазина поради отпуск, бе натоварил жена си, трийсетгодишния си син, дъщерята, зетя и петгодишния внук.
Синьор Кафасо никога не отстъпва волана на сина или зетя. Макар и на шейсет години, счита, че е най-добрият шофьор в семейството и държи, както на улицата така и в магазина, да ръководи всички отговорни дейности.
Съпътстван от неодобрителното мълчание на цялото семейство, като стигна Понт-Сен-Мартен, синьор Кафасо храбро зави към Вале дел Лис и стискайки зъби се спусна по наклона.
В определения час «семейната» спря пред малкия хотел, в който бе запазил две стаи за осем дена. Само две стаи: една двойна за себе си и жена си, с допълнително легло за трийсетгодишния син и една за младите съпрузи, пак двойна с допълнително легло за детето. Макар че беше голям, синът всяка година приемаше да го броят за дете и да спи осем дни с родителите си, така излизаше по-евтино.
На следващия ден започнаха семейните излети. Синьор Кафасо, облечен като Тартарен, с дебела тояга и туристически обуща, водеше похода. По-важните точки в периметър от два часа бяха обиколени първите дни. Оставаше да решат въпроса с лифта.
«Шестстотин лири на човек отиване и връщане» повтаряше синьор Кафасо на вечерята, когато прие да разисква на тая тема. «Шест по шест трийсет и шест: три хиляди и шестотин лири!»
Въпреки безбожно високата цена, истинска лудост, синьор Кафасо заяви, че ще хванат лифта още на следващия ден: «Утре всички на Пунта Йоланда!»
В девет сутринта, след като напразно се опита да се пазари, изтъквайки броя на пътниците, Кафасо купи билетите и пръв зае готовност на линията, където седалката щеше да го поеме и понесе към подножието на Монте Роса.
Едни след други всички се извозиха до горната станция. След като се полюбуваха на гледката, нищо друго не им оставаше освен да поемат обратно, защото да се отбият в бара сгушен под една скала и дума не можеше да става. Всички обаче изразиха желание да останат един час на високото и се разпръснаха, хващайки кой една пътека, кой друга.
Когато дойде време да слизат, синьор Кафасо го нямаше. Беше отпрашил нанякъде, търсейки явно удобно местенце или отдалечено кътче за да се попече на слънце.
С помощта на собственика на бара и на групичка алпинисти, които се връщаха от езерото Габие, взеха да го търсят. Претърсиха цялата околност. Отчаяна, съпругата на Кафасо час по час хвърляше тревожни погледи към северния склон, все по-убедена, че мъжът й се е изтърколил в долината. Това беше малко вероятно и превес взе мнението на алпинистите, че синьор Кафасо е слязъл с лифта без да предупреди другите. Действително пазачът се обади на долната станция и там му казаха, че някакъв човек, съответстващ по описание на синьор Кафасо, бил видян долу. Леко озадачени петимата хванаха лифта обратно.
Като слязоха, завариха Кафасо долу; семейният глава беше действително слязъл, но не с лифта, а пеша по стръмната пътека, вследствие на което беше стигнал долната станция в окаяно състояние, така че се наложило да го качат на носилка и да повикат планинската спасителна служба. Завариха го гол, един санитар го мажеше с йод. Драскотини и ожулвания по главата, лицето, раменете, лактите, колената и ръцете; синина под едното око, две подутини на челото и навяхната китка. Никой не можа да получи и дума обяснение от устата на мучащия като вол синьор Кафасо.
Когато го закараха в хотела и го сложиха да легне, отново го заразпитваха. Недоумяваха, как с присъщата си предпазливост се беше решил да слиза пеш, рискувайки да се пребие. Но разпитваният не отговаряше. Задоволяваше се само да повтаря, как бил паднал : «Шест пъти паднах» - хленчеше - «двойно повече отколкото Христос под кръста! Третия път едни камъни ме улучиха в главата, а четвъртия път така се изтърсих, че се затъркалях и добре че се блъснах в един бор!»
«Ама защо? Защо?» - жена му кършеше ръце. - «Билетът за отиване и връщане беше в тебе. Какво ти щукна да слизаш пеш?»
На смени синът, зетят и дори внукът подхващаха: «Ама защо? Ама защо?»
Накрая синьор Кафасо изсумтя: «Щом съм направил така на моите години, значи е трябвало да направя!»
Произшествието щеше да остане неизяснено, ако след вечерята едно младо момче не дойде да пита, дали на слизане синьор Кафасо не е намерил неговата манерка. Изгубило я било, като отивало да си прибере изпуснатия порфейл.
«Манерката ли!» - побесня Кафасо. «Идва да си търси манерката! Не! Не съм намирал никаква манерка! Не съм намирал въобще нищо!»
Когато момчето си отиде, пострадалият си призна каква била работата: на качване с лифта, на височината на стълб номер 17 бил забелязал на земята един натъпкан портфейл, най-вероятно паднал от джоба на някой пътник преди него. Без да обади на никого, щом стигнали горе, се отлъчил от останалите и хванал пътеката отдолу под лифта, сигурен че ще прибере порфейла. За съжаление склонът бил толкова стръмен и хлъзгав, че едва не се пребил.
Да не говорим, че тоя «келеш», това «диване», дето дошло да си търси манерката, го било изпреварило и си било прибрало порфейла.
--------------------------------------------------------------
Превод от италиански: Евгения Динкова
--------------------------------------------------------------
© Пиеро Киара
© e-Lit.info Сайт за литература, 2023