Документален разказ по истински случай

Жената стоеше до прозореца и гледаше тъпо навън. Сякаш виждаше нещо.

Пред очите й беше мрак, в главата й – ад. Пръстите на лявата й ръка бяха изтръпнали и тя се опитваше да ги раздвижи. След малко трябваше да буди детето за да го заведе в детската градина, а не знаеше дали ще може да докуцука до там. Снощи той я беше удрял със дървения крак на кръглата масичка и все по лявата ръка и по левия крак.

Отвори очите си и огледа крака си – вече беше започнал да посинява. С ръката й се случваше същото. Поредния скандал, който съпруът й спретна снощи, добави нови белези по тялото й. А и тези, които имаше, не бяха малко. Дясната й ръка беше изкривена от счупване в китката. На бедрото на десния й крак имаше белег от изгаряне, а клепачът на едното й око стоеше неподвижен. И всеки белег си имаше своя история – битов скандал от ревност и бой. Бой с юмруци, бой с черпака, бой с обувалката. След това падане на колене, купуване на огромни букети с рози и извинения с думите: „Това никога няма да се повтори!“. Но се повтаряше. Все по-често и по-често. Снощи боят беше с отвинтения крак на малката, кръгла масичка до креслото. Жената стоеше до прозореца, но не виждаше нищо навън, защото очите и бяха затворени. От ума и не излизаше снощната разправия със съпруга й. При него, успешния бизнесмен, дойде екип от телевизията, за да снима документален филм за неговите успехи и за неговото любимо семейство. Двамата стояха прегърнати на дивана в огромия хол и съпругът и разказваше пред микрофона колко щастлив е, че има такава красива, обичлива и вярна жена, колко много е допринесла за неговите успехи. А тя само кимваше в знак на съгласие. Най-после журналистите си тръгнаха и те, двамата, хванати за ръцете, ги изпратиха. Тя се усмихна на оператора, който й целуна ръката за довиждане и вратата на огромното жилище се хлопна. Първия шамар я улучи още в коридора.

– Ще му се сваляш, а?! – изкрещя съпругът й. – Аз още от началото те наблюдавам как ти текат лигите по този оператор..

– Скъпи, недей! – тя изплака, макар да знаеше, че това няма да го спре.

Беше сигурна, че докато не я събори на пода, няма да се спре.

Той грабна малката масичка до креслото, отвъртя единия крак и започна да я налага, като крещеше:

– Ще му се сваляш, а? Ще му се сваляш? Проститутка в къщата ми няма да позволя.

Фигурката на жената, паднала на пода, сякаш се смали. Тя се сви така, че дапредпази главата си и ударите от дървения крак на масичката се сипеха по лявата страна на тялото й...Когато видя, че тялото на пода не се движи, мъжът сякаш се изплаши. Хвърли дървото в ъгъла на хола, подритна лежащото на пода тяло и когато видя, че то мърда, отиде да си легне.

Жената знаеше, че той ще спи до обяд, а след това сценарият ще се повтори: падане на колене, букет цветя, а може и сълзи да се появат в очите му. Да, позната картинка, си каза жената, и тялото й потръпна от отвращение. В същото време умът и работеше трескаво и сякаш някой й повтаряше:

- Трябва да бягаш, трябва да бягаш!...Един ден той ще те убие

Решението дойде мълниеносно – за една секунда. Отиде в детската стая, събуди детето и започна бързо да го облича. После грабна няколко негови и свои
дрешки, напъха ги в първата попаднала й чанта и хлопна вратата след себе си. Спря първото такси, което видя и изплашено подвикна на шофьора:

– Кареай!

– Накъде? – попита човекът зад волана.

– Където и да е, но да бъде далече от тук! – изплака жената и притисна детето към гърдите си. Шофьорът разбра. Не за първи път му се случваше да вози клиентки с кръв по слепоочието.

– Съпругът ли? – попита той.

– Да! – отговори кратко жената.

– Ще ви закарам в кризисния център, там ще ви помогнат! – в гласа му се прокрадна несигурност и притеснение.

– Ако искате, и в ада ме закарайте! – само да не се връщам в онзи дом, къдетоболи...– въздъхна жената.

След около 40 минути шофьорът застана пред една врата и натисна звънеца. Усмихната, млада жена, отвори и без да пита нещо разбра. Тук не за първи път се наблюдаваха подобни сцени. Тя прегърна майчински голямата и малка фигурка на новодошлите и вече знаеше, че ще им  помага, че ще ги защитава от жестокостта на по-силния.

Жената, стискайки ръката на шестгодишния си син, вървеше по дългия коридор на Кризисния център и вече знаеше: от днес нататък има кой да я защити . И че всичко ще бъде наред.

---------------------------------------------------------

"У дома не бива да боли!" - 16 истории срещу домашното насилие във връзка с Международната кампания за елиминиране на насилието над жени
Организатори: Фондация "Х и Д Перспективи", Кризисен център за пострадали от домашно насилие и трафик - Димитровград и Община Димитровград

----------------------------------------------------------

© Тодорка Николова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2024