Ленчето Карастоянова от Разград не харесваше живота си на учителка в родния град. Затова след промените литна от първите емигранти за Лондон с надеждата да преобърне живота си.
Но големите надежди се оказват и големи илюзии и това го е написал в една друга епоха и по друг повод Чарлз Дикенс.
И така образованото момиче, знаещо английски, отначало намери работа като детегледачка, после шивачка, че плащаха повече и накрая откри своя връх сред служителите в Лондон - на рецепцията в хотел.
При все, че се озърташе много внимателно, тя не можа да намери постоянен партньор в живота. Не че не беше хубава. Напротив.
Просто в Англия на такива като нея рядко обръщаха внимание, а и българин не намери с отговорната идея да направи семейство.
Ленчето беше работлива и я поощряваха, където работеше.
Майка й си поплака доста и като беше там, и като се връщаше в Разград по време на отпуските, защото прозорливо усещаше, че дъщеря й няма да си уреди личния живот.
Иначе ги подпомагаше с пари, пообиколи свят и се завърна окончателно в България, след като родителите й починаха.
Бяха оставили апартамента на нея. Имаше брат, но той си имаше собствено жилище и семейство и не възрази.
Години наред прекара в Англия Ленчето. Пенсионира се и се върна.
Взе добра пенсия и продължи да самотува.
Заела се е на зрели години да опознава Родината и вземе да ми се обади отвреме- навреме да ми разкаже как е, що е.
Докато наскоро, вероятно в пристъп на тъга, ми призна, че е съжалила за емиграцията в Лондон. Не успя да се омъжи, а искаше. Тук имала кандидати на млади години и пренебрегнала добри момчета заради Англия.
Големите надежди се бяха изпарили.
Не й споделих едно мое отдавнашно наблюдение: откажеш ли на подходящи хора заради материалното, после късметът не идва.
Или нещо все се проваля накрая.
В живота не става винаги така, както очакваме.
Не ми се искаше да я засегна. Тя си го бе преживяла и сама.
30 април 2024 г., София
----------------------------------------------------------------------
© Росица Копукова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2024