Емил нахълта в апартамента на Жанет. Не обели и дума. Само очите му играеха весело навсякъде. Личеше си превъзбуденото му настроение. Младежът се просна на леглото в стаята ѝ и с блажена усмивка драматично обяви:
– Приключих!
Какво бе приключил? За Жанет отговорът беше ясен. Наистина ли беше приключил обаче? Ето това се оказа любопитно.
– Написах ѝ го. Изпратих го. Тя ще го прочете, ще плаче няколко минути, после сигурно ще се ядоса, ще потроши чаши, чинии, навярно и някой стол ще бутне, а накрая ще си намери нов мъж, на когото да причинява болка! – Емил звучеше опиянен от стореното и щеше да си изпее всичко, все едно бе птичка току-що надушила аромата на пролет. – Казвам ти, сигурно в момента от бляскавите очи на Ани се стичат топли сълзи по красивото ѝ лице! Може да не ги виждам, но ги усещам. Все пак три години връзка, с постоянни караници, ме научи на много – преглътна, давайки време на разхвърляните си, еуфорични мисли да се съберат. – А ето че краят дойде. Винаги съм бил близо до него, без дори да подозирам. Едно писмо и голямата, шумна, фалшива любов отива по дяволите!
Жанет легна на леглото, поставяйки главата си в скута на Емил, все едно бе котка. Момчето я погледна надменно и започна да върти около пръстите си къдриците ѝ с цвят на узряла праскова.
– Ами ако ти кажа, че не вярвам и на думичка от казаното? – момичето беше в настроение за бурни игри с емоциите.
В началото, щом Емил се обади на Жанет, тя веднага усети неговата енергичност и го покани у дома си. Все пак му беше любовница от почти две години и не заслужаваше да чуе новината относно писмото, сложило край на връзката на момчето с Ани, само по телефона. Жанет искаше да се увери дали искрата е напълно изчезнала, както твърдеше Емил. Уви, той говореше с такъв пламък в очите, който би накарал всяка да мечтае за любовта му.
– Ако щеш, вярвай. Аз знам истината, а за мен това е достатъчно.
– Сериозно? Нима не считаш моето мнение за правилно? – сетне си пое дъх и с усмивка, способна да прокара тръпки из цялото тяло на другия и тон на гласа, омагьосващ всеки, който го чуе, добави: – Дори няма да ми докажеш колко много греша, като мисля така?
– Ама аз ти казах вече! – физиономията на Емил започваше да издава раздразнение от поведението на девойката.
– И какво, като си ми ги казал? Ти ми повтаряш и че ме обичаш още от първата ни среща, но и двамата знаем, как никога няма да има нещо повече помежду ни от една афера. Една красива тръпка, която ако прерасне в по-чести срещи и по-силни чувства, ще е способна унищожи и двама ни.
Луда страст изпитваха един към друг. Чарът на забранената любов само увеличаваше желанието им да се обичат. Връзката на Емил с Ани никога не му бе доставяла подобно удоволствие.
– Сега съм свободен – съобщи гордо, сякаш намекваше нещо на Жанет. – Вече мога да бъда, с която си поискам.
– А преди какво те ограничаваше?
– Недей да говориш глупости! Много добре знам колко много завиждаше на Ани. – Емил налетя възбуден към Жанет.
– Сигурен ли си? – тя се отдръпна.
– Естествено, ревността ти се четеше в очите. Но виж, оттук нататък ще бъде различно!
– Ама на мен много ми харесва да си остане така, както си е сега.
Емил трябваше да бъде с Ани. Те щяха да се превърнат в щастливо семейство. Вероятно щяха да имат дете, защо пък не даже две. Ако получеха ролята на родители в живота си, биха се справили наистина добре. Той не биваше да пропуска такава възможност за щастие. По този начин разсъждаваше Жанет. Тя отдавна се бе примирила, че ще си остане сама, защото не уважаваше никого повече от себе си. Тъкмо най-накрая бе започнала да намира странна наслада в това, а Емил искаше да ѝ попречи.
– Бях в сериозна връзка! – ядосано отговори той. – И я развалих заради теб! Би трябвало да си щастлива.
– Я ми напомни кога съм те молела да зарежеш Ани, за да си с мен? Това си е изцяло твое хрумване! Пък и не съм убедена, че беше много сериозна, щом дори не си посмял да зарежеш Ани лице в лице?
– Ти не разбираш!
Младежът искаше окончателно да убие съмненията на Жанет. Откъде тя пък си бе наумила, че той все още е влюбен в Ани?
– О, значи аз не разбирам?
– Нямах това предв...
– Или пък ти?! Колко си сляп и наивен само! Ако не обичаш Ани, тогава не обичаш и мен!
– Това звучи безумно! – направи безсмислен опит Емил да спре предстоящата буря.
– Ти си напълно заслепен от нея. Виждам го!
– Успокой се за момент.
– Имате невероятна връзка, която, благодарение на мен, щеше да се превърне в това, което мнозина хора не успяват да имат през целия си живот! – Жанет нямаше намерение да обърне внимание на думите на младежа и продължи уверено монолога си. – Спри да бъдеш такова дете! Ани е всичко, което желаеш. Най-добре отивай при нея и ѝ кажи, че писмото е било просто някакъв моментен импулс, който вече е отшумял и сега я искаш обратно, защото я обичаш!
– Не мога – плахо отвърна Емил.
– Моля?
– Не мога да отида и да ѝ кажа това.
– И каква е причината за този твой страх от един разговор?
– Защото не ѝ написах само един ред разделяме се, все едно е някаква ученическа бележка!
– Не се и съмнявам, че си проявил малко творчески нюх.
– Стига. Недей да се шегуваш с такова нещо.
– Кой го казва? Човекът, който допреди няколко минути танцуваше от щастие.
Емил погледна засрамено към пода. Погали наболата си брада.
– Написах ѝ за теб. За нас. За нашите срещи. За нашите чувства. За...
– За нашите чувства?!
– Какво? Защо ме гледаш така?
Настъпи кратко мълчание.
– Откога знаеш какво аз чувствам към теб?
– Усещам го.
– О, усещаш го? А тогава защо не си усетил, че няма да съм много щастлива, че зарязваш Ани.
– Ами след толк...
– Хайде, тръгвай си, за да ѝ се извиниш.
Жанет излезе от стаята. От устните ѝ се подаваше тихо хълцане. Емил реши да я последва. Щом стигнаха входната врата, момчето обаче отсече:
– Жани, аз приключих с Ани.
Момичето му удари един не толкова силен, но за сметка на това, звучен шамар.
– Ще можем да бъдем заедно! Няма да има нужда да се крием!
Нов шамар.
– Стига си ме удряла!
Жанет се усмихна. Приближи се към Емил, подвеждайки го, че ще последва целувка, а всъщност му прошепна:
– Не се връщай, докато не си отново с Ани. Ти искаше да си обичан от две жени едновременно и да ги редуваш, в зависимост от настроението си. Накрая обаче, заблуди себе си да се влюбиш в тях. Довиждане!
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
© Момчил Драганов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2021