Водата вали, оттича се в реки ,отива м морето, качва се на небето и пак отново .Въпросът е дали това е вечност или скучна повторяемост/с премеждия/; Във времето няма вечност, ала тя живее в нея, щото не познава друга. А може би е единствената...

Водата пречиства и обезсмъртява..Не тялото, а ДУХА. Всяка вода има различна решетка като химическа структора. Съвършената е многоъгълна пирамида, която тече дълбоко под земята и никога не излиза на повърхността. Водата е сила, енергия и живот. Стига да можеш да я овладееш  без да я насилваш. Цанко-Бедния и Христо -Пумчето не само насилиха, но и откраднаха водата, затова тя рано или късно ще им отмъсти. Може би не точно на тях, но на тяхните поколения. Никога не съм си позволявал да бъда язвителен и гаден .Но тази действителност, която ми предложиха/Съдбата/е отвратителна и нищо не можеш да сториш. /Имам предвид назначени капиталисти като Пумчето и Бедния/ . ТЕ узурпират всичко и си правят в "тази правова държава" каквото си пожелаят. Затова сънувам реки и езера. Какво друго ми остава? Във водата ми беше надеждата,да ме изведе някой ден на" другия бряг" , там, където има надежди без илюзии и щастие с по-малко окови от живота. С по-малко Цанковци и Пумчовци.С по-малко нарицателни. Уви,водата повлече всичко свързано с моите надежди и страхове, езерото с отразената луна,вечността ми и най-вече душите , които обичах, а и те ме обичаха. На теб, смърт, отдавам всичката си безнадеждна наивност, че някога ще се срещнем в бъдното. Всичко е тлен. Как ми се иска да не съм прав...

------------------------------------------------------------

Авторска публикация