Мисли от изминалата седмица
10–16 септември 2012 г. Седмица за подготовка на новото, очакваното и уж познатото, но изпълнено с толкова трепети. За някои това е началото на учебната година, за други – представянето на нови книги или нови премиери на вече издадени такива. Подготвяме се и за нови събития като „Нощта на музеите”, следващата седмица (на 21.09.) в Пловдив или предстоящето издание на „Кръстопът на изкуствата” (чак в първата събота на октомври). Разбира се, на пръв поглед, има достатъчно време, но то е най-относителното понятие. Понякога се точи като слюнка от устата на ленивец, а друг път лети със скоростта на светлината, та идете и му „хванете спатиите”, ако можете. Някои са по-подредени и започват подготовките отдалече, а други изчакват последния момент, за да впрегнат всичките си усилия в тази подготовка и да дадат най-доброто от себе си. Без значение от кои сте, без значение дали въобще подготвяте нещо ново, хубаво е да се замислим за това, което ще запълва свободните ни часове, когато времето вече няма да бъде толкова ласкаво към нас и колкото и дрехи да облечем, все ще ни втриса. Било от предстоящи събития, било от отминали такива.
Едно отминало събитие разтърси социалните мрежи. Причината – иконописецът Йордан Опиц е осъден на пет години затвор затова, че в далечната 2007г. е защитил своята и на съседите си собственост от крадци. Съвсем нов за нашата държава случай. За по-голяма част от света – отдавна решен проблем. Убийство при самозащита не подлежи на съдебно дело, а какво останало на подобно съдебно решение. Не е редно в сайт за литература да повдигаме такава дискусия, но пък е идея, която си заслужава да разгърнем в своите произведения. Защо ли? Защото какъв би бил смисълът на литературата, ако тя се дистанцира от ежедневието ни. Дори привилегированите жанрове – фантастика, фентъзи и хорър, - се основават на реални събития. Та вие решете дали през предстоящата седмица ще подкрепите правото на всеки един от нас да защити своята изстрадана собственост от груби посегателства. Важното е, че съзнанието е събудено, а то може да доведе до онова „пеперудено” усещане в стомаха, което е признак за нещо ново, нещо предстоящо.
Скъпи читатели, каквото и да ви предстои, бъдете реалисти и се осланяйте на разума си. Проблемът не е в „мое” и „чуждо”, нито в разделянето ни като нация. Новото би било такова, ако се обединим и докажем, че можем да имаме общо начало. Другото, както се казва, е „добре забравено старо”. Просто суета.