През изминалата седмица братя изчезваха (от затвора) и не се появяваха (поне официално). Медиите се надпреварваха да говорят за тях и за Big Bosses /Големите шефове/ (и те ту изчезват, ту се появяват както им хрумне), размахващи пръсти и обещаващи нови закони. Зачудих се – ако някоя книга изчезне (от библиотеката) и после се появи (пак там), ще има ли кой да отрази събитието, освен самите библиотекари? За тях като че ли, си спомняме само на 11-ти май, когато празнуват своя ден, но дори и тогава не достатъчно. На тази дата фокусът е върху Светите братя (ето братята, за които е редно да се пише) Кирил и Методий – с поклон и уважение към делото им, разбира се. И все пак, колко сме тези, които намерихме малко време, преди да изчезнем в кривите му, да напишем пет-шест изречения за тези хора?
11 май е обявен за ден на библиотекаря с Решение № 344 на Министерски Съвет от 11.05.2006 г. Спомних си, че преди около две години дадох своя принос за едно електронно списание, което бе на високо ниво, но поради някакви причини, изчезна и така не се появи повече. Та моят принос бе (наред с другите изчезнали и от време на време появяващи се писания) една статия за литературните съкровищници по света. Статията може и да не е изчезнала, но мисля, че информацията от нея може да се появи отново и тук, в това различно и много специално интернет пространство.
...
Литературни съкровищници от света
С времето, достиженията на изкуството и в частност - литературата, нарастват и става все по-трудно да се ориентираме сред тях и по-лесно да загубим от поглед същественото, без което не бихме могли да разберем модерното, съвременното. С тази цел, по света съществуват така наречените „съкровищници" с три от които бих искала да ви занимая съвсем накратко.
1. Британската Библиотека държи една от най-големите световни колекции на книги и ръкописи, разпространявани по света почти три хилядолетия от всички части на света. Те включват такива известни документи като Евангелията от Линдисфарн (Светия остров), Диамантената Сутра, 42-редовата Библия на Гутенберг, Магна Карта и първия том на Шекспир. Сред хилядите ръкописи са копията на някои от най-известните работи на английската литература и световно признатите сборници на карти, музика, марки, фотографии. Тази съкровищница е описана от писателя Филип Хоуърд. С неговата обичайна мъдрост и свеж подход, той избягва традиционния анализ колекция по колекция, а прави ретроспективен обзор през областите на универсалното познание в рамките на библиотеката, изтъквайки съкровищата, за да ги илюстрира по своите теми по новаторски и забавен начин. За тези, които предпочитат онлайн информацията, сайтът на Британската Библиотека е http://www.bl.uk/.
2. На адрес http://www.culturopedia.com/ можете да видите Енциклопедията на индийската култура, изкуства, архитектура, наследство, обичаи и музика. Тази енциклопедия се опитва да разкрие културата и наследството на Индия. На този уебсайт откриваме националните символи на държавата, нейната архитектура, художествени занаяти, кино, панаири и фестивали, модна индустрия, награди, танци, музика, институции и организации, говорими езици, литература, изобразително изкуство, водещи изкуства, видни личности, места и паметници, религии, театър, племена и спорт. С тази своя съкровищница, Индия ни помага да разберем отблизо древната й култура, както и да ни запознае със съвременната държава и какво я управлява.
3. В своята 600-годишна история, китайската литературна съкровищница „Куняу" е събрала репертоара на повече от 60 zaju (поетични драми), включващи и „Несправедливостта на Ду Е" (също познато като „Сняг посред лято"). Някои от тези драми се играят и до днес на сцена. Други шедьоври, които са включени са „Западната стая" от Уанг Шифу, „Павилионът Пеони" от Танг Хианзу, „Дворецът на вечната младост" от Хонг Шенг и „Почитателят на прасковената пъпка" от Конг Шангрен. И до днес редовете на някои от тези драми се рецитират от много хора за удоволствие. За сега не мога да ви предложа техен сайт, но си заслужава да знаем тази информация.
...
А у нас както Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, така и малките библиотеки към читалища и културни средища не бива да изчезват. Едва ли ще се появят отново и то в този вид, който ни е много по-необходим на нас, отколкото на служителите им.