В очакване на лятото

Бебе пее, повито в кошарата,
а врабченце танцува в тревата.
Някой свири красиво на гарата
на китара балада позната.

Аромат на кафе и обичане
се разнася високо в небето.
Спира вече великото тичане
по трънливия път на сърцето.

Някой диша любов нецелуната
и издишва съдбовно привличане.
Ще се скъсат ли в римите струните?
Ще усмихнеш ли младо момиче?

Мъдростта е приятел на старите
за които животът е злато.
Ако тръгнем – поети – по гарите,
ще открием душите през лятото!

Ако зная, че утре самѝн ще остана

Ако зная, че утре самѝн ще остана
и душата ще скита по сивите друми,
ще обикна света и ще хвана Балкана,
ще засвиря словесно на фините струни.

Ще залюбя жена и дори да изгарям,
ще я нося в сърцето, което ще страда.
Ако любя жена, любовта ще повтарям
като нежен певец на красива естрада!

Ако плаче, ще бъда до нея спокоен
и на моето рамо сълзите ще падат.
Ще обичам, но зная, че тя не е моя.
Тя е просто велика, ефирна балада!

Ако зная, че утре самѝн ще остана,
ще целуна жената на моите думи,
след които душата – отворена рана –
ще заскита щастлива по сивите друми.

Апология на края

Край – и вече мен ме няма. Ставам пръсната душа.
Аз живях – една измама – на ръба на самота.
Вечер стиховете писах, а дъждът валеше вън.
Аз живота си орисах да е чуден като сън.

Плаках в своите неволи. Уморих се от беди.
Сменях глупавите роли, от които ме боли.
Не разбирах самотата и жестоко я ругах.
Аз обичах тишината, но на себе си крещях.

Всеки ден живеех сиво и не виждах за какво
всички хора са щастливи в този свят – едно тегло.
Сутрин с болката си ставах и поемахме напът.
Рядко можех да прощавам и тежеше ми светът.

Всеки миг е скъп и важен. Той нашепва ти „Живей!“.
Не мисли какво ще кажеш, а с душата си запей!
Край – и вече теб те няма. Всеки става шепа прах.
Аз съм нежна панорама със заглавие „Живях“.

Подписът на живота

Вятър слънцето целува. Свири в стария улук.
Някой някъде тъгува, а смъртта отнася друг.
Плач на бебе вдига всичко. Рони майката сълзи.
Аз на двайсет паднах ничком и душата ме боли.

Времето тече неспирно. Въздухът тежи дори.
Днес животът е немирен. Всичко струва днес пари.
Има ли надежда вече? Залезът е гол и бос.
Плаче малкото човече. Мъчи ме един въпрос.

Хората защо са сиви? Хората защо крещят?
Има ли души красиви? Пътя ни да осветят...
Някой някого целува. Друг заспива вечен сън.
Виж, животът се любува на дечицата навън.

Майка ражда. Друг умира. Залезът е гол и бос.
Знам, това крепи всемира. Плача в тежкия въпрос.
Вятър слънцето целува и подписва се в курсив:
„На живота се любувай и се радвай, че си жив!“

По следите на вятъра

Във пространството се вихря и изчезвам – римен мъж.
Ако болката ми стихне, ще отлитна изведнъж.
Трупам тежки мелодрами и изливам ги във стих.
Мисля колко груби рани и измами аз простих.

Колко млади дами гоних по различни градове
и сълзи до късно роних. Измори ли се, сърце?
Колко влакове дочаках за далечните земи.
Сто лета от болка плаках и останах без очи.

През летата си младежки писах своите творби.
Бях обикнал проба-грешка и красивите мечти.
Плувах в бурните морета и цунамита разбих.
На човешката планета аз съставен съм от стих.

Във пространството се вихря и дарявам светлина.
Ако болката ми стихне, ще танцувам под дъжда.
Трупах тежки мелодрами и изливах ги във стих.
За финал събирам длани. Днес на себе си простих.

Изповедта на една искра

Не пръснах своите мечти дори след тежките обиди.
Творя и пея до зори! На своя брат не му завидих.
Дарих на хубава жена любов, мечти и скъпо цвете.
Живея аз за любовта! Не ми и трябват върховете!

Обиди много изтърпях, но всички люде ги обичам!
В душа не нося капка страх! Пред нежна дама коленича!
Любов е моята душа! Любов творя и изповядвам!
Любов създавам на листа! Любов закусвам и обядвам!

Смирено дишам всеки ден и плащам кротко сметки в банка.
Живея силно вдъхновен! Чета с Любов Валери Станков!
Не зная моята душа дали за другите е блага,
но често виждам светлина, когато някому помагам!

Обичам всекиго от вас и мили думи ви дарявам!
Помнете моя скромен глас, дошъл света да вдъхновява!
Момче на римите, летя! Навярно аз съм малко птиче!
Ще бъда вашата искра, защото светло ви обичам!

-------------------------------------------------------------------------------------------------

© Димитър Драганов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2022