Всеки човек крие тайни – на миналото, на настоящето, на бъдещето си. Заключени дълбоко в сърцето търсят своето място в света, точно както ние – хората. Неразбрани, наранени, отритнати от обществото търсим себе си някъде там, в дълбокото, необятното, съвършенното, истинското. Успеем ли да намерим част от себе си изплуваме на повърхността за кратко, за миг – реален, нетипичен, усамотен. А после, тръгвайки да деформираме нас самите потъваме скорострелно надолу всяка секунда. Защо? Защо не можем да се задържим на повърхността, защо не останем там завинаги? Въпроси без отговори. Къде са нашите идеали, мечти, надежди? Нима е толкова лесно да погребеш целия си живот и да започнеш да живееш нечий друг?! Лесно ли е? Кажете?! Лично аз мисля, че когато се предадеш, когато паднеш в ръцете на друг човек ти ставаш роб на неговия живот, а твоя остава някъде на дъното. Помислете. Всеки ден животът ни предоставя възможности към които можем да се насочим, препятствия, които можем да преодолеем, битки, които можем да победим – стига да искаме. А ние, хората, избираме лесното – това, което ще ни направи слуги на чужди идеали, мечти и надежди. Нашите вече ги няма. Живеем в капсула, ограничена от миналото, изолирана от настоящето, заключена към бъдещото. Е тогава живеем ли? Способни ли сме да обичаме, да вярваме, да очакваме? Не, разбира се. Ние единствено съществуваме в свят, изпълнен със злоба, лъжи и завист. Но нашият свят е такъв, какъвто си го направим. Извайваме както себе си, така и всичко заобикалящо ни. Значи сме се провалили?! Или не сме били достатъчно волеви и борбени да се справим с проблемите?! Какво от това, за много хора да се носиш по течението е избор – мога да поспоря. Това не е избор, това е отказ. Играта живот е трудна, да, много опасна, тежка, понякога и невъзможна, но ние сме способни да променим това, да сложим нови основи и да изградим по–стабилни прегради, които да ни защитават. Но не искаме – защото сме непосилни да задържим толкова голям товар на плещите си. А къде остана любовта? Няма я. И тя изчезна, заедно с тайните, мечтите, копнежите. Потъна в мрак. Заключихме я в капсулата, нали? Защо?

Сърцата ни са свободни да обичат, ако знаят как. Защото любовта е нещо свято. Божията любов ни е създала, не за да се самоунищожаваме, а за да се самоусъвършенстваме. Не е нуждо да се нагаждаме според нечии норми, а да успеем да намерим баланса. Любовта е дар. Дар на живота. Ако има любов, която да ни окрилява по пътя ще е много по-лесно да спечелим битките, не мислите ли? Осъзнайте се, хора, пред нас стоят съвършенствата на живота, а ние не можем да отворим обятията си, защото ни е страх. Страх, който е обвзел душите ни и пречи на силата на духа, волята, любовта да влезе. Истинска, красива, великолепна, любовта може да гради бъдещето, да руши миналото и да живее в настоящето. Това е нашата любов. Онази, която спира дъха ни и ни кара да се замислим над истинските неща в живота. Любовта, която е причина за усмивките ни, копнежите и очакванията. Вярата, надеждите, мечтите са нашата съдба – не можем да я променим, но можем да и покажем правилния път, да и съдейстнаме, да се борим и да успяваме. Не е трудно да бъдеш себе си. Не е. За жалост хората са устроени да изграждат себе си така че да бъдат еднакви с останалите. Ние сме създадени, за да бъдем различни. За да създадем свят, изпълнен с любов, вяра и красота. Ние сме създадени, за да бъдем обичани. Позволете на сърцата си да отключат дълбоките рани на времето и да създават любов не с малки букви и големи очаквания, а с реални постижения. Направете първата крачка, борете се както за себе си така и за любимите си хора. Не можем да си купим втори живот, нито любов, нито щастие. Материалисти сме, знам. Но за да успееш да излезеш от оковите на тази капсула трябва поне за малко за повярваш в силата на Бог, която ни е създала в свят, изпълнен с болка и омраза. Единствено ние сме способни да променим това. Но първо трябва да повярваме. Играта е тежка, сложна, понякога мъчителна, но за победата е нужда волята, любовта и вярата. Ако ги няма всичко се саморазрушава и става на пепел. Победителите са онези, които са избрали да се впуснат в предизвикателството да намерят себе си и да се задържат на повърхността. Победените са тези, които са загубили силата на духа и вървят светкавично бързо надолу, за да заключат сърцата си отново в капсулата на живота. Нека се борим, нека обичаме, нека успеем да се изградим, да се отличим от тълпата, за да бъдем уникални сами по себе си. Повярвайте ми, трудно е да живееш в такъв свят, трудно е да успееш да докажеш, че ти си различен, уникален, специален сред хора, обичащи еднообразието. Но това е личностна победа, това е нашата победа. Нека повярваме, че утрешния ден ще бъде много по-добър, красив и вдъхновяващ. Нека бъдем смели, нека се изправим лице в лице със страха на миналото, настоящето и бъдещето и спечелим тази битка. Аз победих! Направи го и ти!

-----------------------------------------------------------------------------------------------------

Творбата е отличена с трета награда в литературния ученически конкурс "Любовта и свободата"

-----------------------------------------------------------------------------------------------------

© Патриция Колева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2018