Поделяне на живот

Поделяне на живот

“Гладна съм, а ти ми даваш
речник, за да търся думи.”

Ан Секстън

Разделя ни само действителност.

Само път,

който свршва все някога.

Реалността ще приеме ли вика на душите

в меката шкурка на нашата нежност...

Ще си купя живот, тръпчив като дюля,

жълт от изгревите,
които няма да видим заедно.

Ще ти отрежа от него половината,
за да ти свети
в студения свят като слънце.

25-и кадър

Ще ти позволя да ме сътвориш
от реброто си –
кратко като местоимение.

Обичай ме,
аз съм твоето
цял живот писано стихотворение.

Par Avion

Остави ръцете ми за някоя друга сутрин,
когато леглото не иска да те пусне,
а тревата е жълта и мръсна
в един следобед преди есента.

Не докосвай косите ми, които растат дълги като зима,
пепеляви, колкото пепел от цигара.
Запази ме за други дни, за други сезони,
в които градът ще е студен като сърце.

Когато спреш да изричаш дългото минало
и една тъга в главата ти зазвучи като нощен джаз,
ме сложи в плик и ме пусни по въздушна поща.
Адресирай писмото до себе си.

Аз сигурно ще се изгубя по пътя.

Така,
както правя винаги.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------

Това са стихотворенията, за които Станислава Станоева бе отличени с трета награда на тазгодишния конкурс за любовна лирика "Любовен човек"

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Секции

Последни публикации

Най-четени материали

Поделяне на живот