* * *
Побързах да ти кажа „сбогом”
преди луната да ни сгрее цяла.
На морския ни бряг
заседнал кораб
вълни разбиваше в душите ни.
Във пяната му бяла се залутахме
или не гледахме компаса верен?
Един моряк съдбата си разказваше.
Една актриса – ролята предишна.
Побързах да ти кажа „сбогом”,
но чаках думите ми пясъчни
водата синя да отмие.
Защо ли искаш – днес –
в зелените отблясъци
на миналото щастие
да пием?
* * *
Запомни ли дъжда,
заплел косите ми?
Запомни ли очите ми –
дъждовно искрени?
На едри капки
болката се свлече
по покривите криви
и по стрехите.
Изви се като змия –
попи в уханията цветни
на душите...
И ние се разминахме.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Тива са стихотворенията на Христина Петрова, отличени със специалната награда на тазгодишния конкурс за любовна лирика "Любовен човек"