не мога да дишам без теб

ми каза той един път,
когато знаех, че този момент никога повече няма да се повтори

аз сънувах смъртта си заедно с него
а бог щеше да ни обясни какво е любов
това беше само половинка сън разбира се 

сега искам да скрия половината неща от себе си

                                         ето, навън е пролет, а аз не съм навън

искам още да намачкам цветовете и да ги изхвърля

ето, навън е пролет, а аз не мога да дишам

и като ги намачкам

те ще имат по една ръка
по една буза
половин уста
ето, навън е топло вече
а аз искам да пробера това в ръката с молива

как ще се моля с една ръка?

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Стихотворението е едно от трите, за които Веселина Ангелова бе отличена с поощрение в тазгодишния конкурс за любовна лирика "Любовен човек"