Тоmbe lа neige...

Отдалечаваш се, отдалечаваш,
зад хребета на болката потъваш,
след теб остава глъхнещо поднебие
и тишина, горчива като пепел.

И сякаш никога не те е имало,
и ние никога не сме се срещали,
и сякаш никога не сме вървели
под шепота на вечерния сняг...

О, сняг далечен, нежен и прощален!
От моето безсъние повикан,
той пак безмълвно и печално пада,
тъй както в песента на Адамо.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Стихотворението е едно от двете, за които Людмил Симеонов бе отличен с поощрение в тазгодишния конкурс за любовна лирика "Любовен човек"