Не приближавай, искам да те пазя
от тези ерозирали скали.
И по-добре сега да ме намразиш,
когато вятърът е още син,
когато днес ръцете ми са силни,
щом лятото говори с моя глас,
когато мога тихо да въздъхна.
Не приближавай, мила! Просто аз
през своите сезони отминавам
по орбити на други светове.
И не мисли сега, че те прекръствам,
това е неумелият ми жест
да съхраня във себе си теб цялата,
стократно в мене да те възкреся.
Ръката ти е бяла, млечнобяла ...
Не ми подавай твоята ръка!
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Стихотворението е едно от трите, за които Филип Кабакян бе отличен с поощрение в тазгодишния конкурс за любовна лирика "Любовен човек"