Скъпа моя приятелко непозната,
виртуалният мъж се вмъква в женски души;
разпознава те не по цвета на косата,
а по болката ти, която струи.
Той е умен, но не задължително гений,
за да разлисти душата ти и да ти прости.
Ти сама му подсказваш словата потребни
да те напътства и да ти дава нови мечти.
Постепенно се влюбваш в него -
не бих казала, че това е целта му,
той самият не знае къде би желал да се спре.
Но настъпва момент, в който без любовта му
ти не можеш да мислиш, да спиш, дори да ядеш.
И това е моментът, във който, приятелко непозната,
ти желая да бъдеш най-силна жена на света!
Защото, щом осъзнае, че прекрачваш чертата,
ще си тръгне от теб безвъзвратно и на мига!
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------
© Павлина Гатева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2013