Вуду

Подарявам ти.
Подарявам ти болката си.
Онази, във гръдния кош, която ми пречи да дишам.
Онази, която изтръпва в ръцете ми,
замъглява съзнанието ми
и ме кара да мисля за теб до неистовост.

Подарявам ти.
Подарявам ти белите нощи.
Онези, прекарани, след като с теб се отписахме.
За които не мога да мисля различно. Не още.
Онези, в които накъсани думи и сенки
задъхано ме привличат.

Подарявам ти.
Подарявам ти спомените си.
Дано да си върна
способността да обичам.

Париж без любов

Париж без любов -
картина, рисувана от аскет:
мрачни улици,
изпити тела на минувачи;
свети мижава лампа;
вали дъжд студен;
Сена бляскаво плаче;

тъжна роза лежи
там, където свършва нощта,
а новият ден
е повит под кея,
като изоставено пеленаче -
Париж без любов,
изтръпнал и изтощен
от дъжда,
който
в дланите ми подскача.

Разходка по оживената улица

Почти си представям ръцете ти –
по момчешки топли и силни,
с пръсти леко треперещи,
когато ги слагаш на рамото ми.
“Поне си по-ниска”
(Защо пък “поне”? Не разбирам.)
И изведнъж се смалявам
от твоето лекичко стискане
- като малка хартийка със стихове.
И се усмихвам.

Почти си представям шията ти
как се накланя. (Аз си мисля,
че искаш да ме целунеш, пък то!...)
да ме хванеш някак си
по-близо до себе си,
да не ме изпуснеш.
Да не духне вятърът шала ми.
И се напукват устните ми.

Почти си представям
как вървим посред белия ден
на най-оживената улица
тъй прегърнати.
И започваш да ми разказваш нещо си
за теб и за мен
попрегърбен,
за на не ми натежаваш на рамото.
А аз се отпускам.
(Боже, как добре ме познаваш!)
И те слушам.

Почти си представям срещата ни.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------

© Павлина Гатева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2013