Мечтаеш за мен, но чакаш него за вечеря

Отговор:
Мечтая за теб,
а всъщност мечтая
за мъжа, който да ме обича.

И никого не чакам за вечеря.
И утрото ми е все тъй самотно.
Не излизаш от мислите ми,
но всъщност съм обсебена от спомени
и от един неясен образ,
който аз сама съм си измислила.
Ти си някъде другаде.
Всъщност си в друго измерение.
Далечно и неясно светло бъдеще,
което никога не чакам.
Не ти или казах,
че си счупих огледалото,
което значело седем години нещастна любов?
Е, точно толкова
ми остава да старостта.

Игра на домино

              (На водка с дявола)

Кой си, дяволе,
дето с мен си играеш на домино,
и, таман построила съм свойта къща от спамени,
кихваш силно,
с чер пипер се посипва мустакът ти
и разливаш в мен
водката с многото сок от очакване?

Кой си, дяволе,
дето, скрит в огледалото пукнато,
регистрираш как бляскат в мен долни страсти, излюпват се
и в играта на домино
ги изваждаш от джоба си, скритите,
та победата си над мене
да затвърдиш предварително?

Злак

Сянка си ми.
Сянка на мъж,
който броди под тъмните облаци,
който спира внезапно
и като дъжд
в мойта почва попива,
в мойте злакове.

А я чакахме есента -
малко разум и хлад
да допре,
жълторумена,
до челата ни.

Вятър си ми.
И листопад.
Колендро.
И слана.
Но това... по-нататък.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------

© Павлина Гатева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2015