След като гледах на голям екран седмия епизод на „Звездни войни“ мога уверено да кажа – „Струваше си!“

Оправдано бе и чакането, и надеждите, че сагата наистина може да продължи уверено напред, дори и без създателя си Джордж Лукас, предпочел да сключи сделка с „Дисни“ за 4 млрд. долара и без сериозни рискове да си прибира процента от печалбата.

Четох по форумите мненията на зрителите.Оценките са полярни и взаимно изключващи се.

От боза и пълен боклук до рядко срещано и качествено направено зрелище.
Според мен от „Дисни“ правилно са преценили, че Лукас повече няма работа по проекта и само може да развали амбициозното начинание.

Не съм сигурен дали отсъства от надписите като сценарист заради творчески спорове – все пак още преди три десетилетия се знаеше, че епопеята ще обхваща три трилогии, или просто защото вече е на години и не му се поемат допълнителни предизвикателства.

Изборът на Джей Ейбрамс е повече от сполучлив.

Той се нагърбва с ролята и на водещ продуцент , и с постановката, и с писането на сценария, подпомогнат от Майкъл Арндт и най – вече Лорънс Каздън, съдателя на драматургията на „Империята отвръща на удара“ и „Завръщането на джедаите“, който всъщност е най – важната свързваща брънка в епоса, тъй като осъществява връзката и приемствеността с онези легендарни вече пети и шести епизод, на които основно „Звездни войни“ дължи култовия си статус.

Гледах много внимателно „Силата се пробужда“ и открих само една дупка в сюжета- не напълно мотивираното поведение на Фин след отвличането на Рей от Кайло Рен, но като цяло сюжетът е овладян, смислен, проследени са напълно основните характери и конфликти и най – важното – противно на злобните критици смятам, че Ейбрамс и Каздън са вкарали необходимата философска плънка в творбата си – не само с критиката на тоталитарния режим на легионите от първи ред (Домнал Глийсън като генерал Хукс е олицетворение на абсолютното зло), а и заради отчаяния опит на Хан Соло при срещата със сина си да се опита да го откопчи от поетия от него фатален избор.

И да не забравяме – на място бе лансирана легендарната реплика „И нека силата бъде с теб!“, с която принцеса Леа изпраща Рей – Дейзи Ридли!...
Ще кажете – „Какво толкова, егати баналната фраза!“
Само който е гледал през 1982 г. в Тодор Живкова България „Звездни войни“ ще оцени значението на тези думи.

Вярно е, пристрастен съм и носталгично настроен.

В салона си спомних как чаках пред столичното кино „Сердика“ половин час за билет за епизод „Нова надежда“ и бях на опашка, която се виеше до паметника на Васил Левски.
Затова тръпнех от новата среща на Леа и Хан и естествено, когато видях заедно Кари Фишер и Харисън Форд в очите ми се появиха сълзи.

Та това е цяла епоха и величава митология, с която съм раснал повече от тридесет години!

Ако оставим на страна емоциите – а те са важен и необходим маркер, ще отбележа, че Ейбрамс се е справил много добре с поетия ангажимент.

Драматургията му е на ниво, режисурата е уверена и стабилна.

Рискува с вкарването в сагата на нови персонажи, които трябва да влеят свежа кръв в сагата и да се борят за зрителските симпатии.

С Дейзи Ридли – Рей, Оскар Исаак – Пой Деймерън и Джон Бойега – Фин е сполучил, при избора на Адам Драйвър – Кайло Рен е сгафил, най – вече защото самият актьор не се е отърсил от сковаността си , за да излезе от сянката на Дарт Вейдър и да създаде сложен и пълнокръвен образ, който поне малко да се конкурира с вечния Харисън Форд като Хан Соло.

Работата с актьорите винаги е била ахилесовата пета на Лукас и е похвално, че Ейбрамс полага специални усилия да експонира добри и запомнящи се изяви.
Вярно Марк Хамил - Люк Скайуокър е безмълвен и се появява едва на финала, Кари Фишер като Леа е видимо остаряла, но излъчва сила и борбеност, а на мястото на Алек Гинес - Оби Уан Кеноби се появява като Сан Текка друг титан на екрана Макс фон Сюдов.

Феерична и ефектна, но без да отблъсква с лъскав гланц , е операторската работа на Даниел Миндъл, музиката на корифея Джон Уйлямс е запазена марка и няма нужда от допълнителни аплаузи, въпреки че при настоятелно вслушване, ще оценим усилията му да постеле повествованието с издържан в драматичен план симфоничен килим.

Що се отнася до специалните ефекти екипът, воден от Винс Абът , си е свършил перфектно работата.

Отбелязвам, че със „Силата се пробужда“ е достигнат важен , качествен предел на зрелищното кино – наистина това е максимумът засега, до който може да достигне киното – и като сблъсък с лазерни мечове, и като преследване с космически кораби , и при унищожаването на планетата на Империята…

На излизане от салона дочух кратък коментар между двама зрители.

-Бива си го епизодът – посочи единият.

Другият допълни : „Абе, както и очаквах, максимално се изкефих! За два часа се върнах в младостта си!“

Към тази лаконична оценка наистина е трудно да се добави нещо съществено.

-------------------------------------------------------------------------------

“Звездни войни“, епизод 7 - „Силата се пробужда“, 2015, реж.Джей Ейбрамс, 135 минути, разпространител „Уолт Дисни“ и „XX век фокс“

---------------------------------------------------------------------------------------

© Борислав Гърдев
© e-Lit.info Сайт за литература, 2015