С всичките си недостатъци филмът на Максим Генчев „Дякон Левски“ изпълни основната си задача - да се гледа, коментира и пише за него.

В повечето случаи отзивите са отрицателни,пълни с гневни несъгласия, но скандалът постигна своето - „Дякон Левски“ ще събере впечатляваща зрителска аудитория, за каквато колегите на Генчев само могат да мечтаят.

Това означава, че рискът си е струвал.

Събираш пари от спонсори, сменяш двама от предполагаемите изпълнители на главната роля, разделяш се шумно с копродуцента си, стъкмяваш екип, който да изпълнява указанията ти, снимаш дръзко , напористо и самоуверено тричасова сага, раздухваш по медиите своята непукистка версия за историята ни и чакаш от лентата златоносния дъжд.

Филм за Левски трябваше да се заснеме.

Ние помним втория опит - този на Васил Гендов от 1933 г. не го броим, тъй като творбата му не е запазена – на Вили Цанков от 1971 г.

Десетсерийният опус с Илия Добрев първоначално бе оплют и предизвика дипломатически скандал с Турция, заради шаржирания образ на Ибрахим ага, изигран с неподражаем блясък от Георги Калоянчев, после бе продаден на внушителен брой тв компании, предизвика фурор в Скандинавия и накрая започна да се излъчва в национален ефир почти ежегодно.

Шокът премина и днес го гледаме без естетически предразсъдъци като типичен тийнейджърски приключенски екшън.

Дали същият фокус няма да споходи и Максим Генчев?

Вярно, филмът му е разточителен – 160 минути, с неравно – грапав ритъм, на моменти с нескопосен и самоцелен монтаж и нито една убедителна женска роля.

Но е заснет ефектно от Георги Георгиев - с патос, хъс и апломб.

Предизвиква патриотичен възторг и аплодисменти, като дори ни въздига да се чувстваме горди българи.

Ще кажете – защо по този груб начин - да адмирираме избиването на османлиите в забавен каданс или като чакаме поредния възглас – „Да живее България?“

И трябвало ли е да се копират постановъчните хватки от „Матрицата“ и „Спартак“?

В случая целта оправдава средствата.

Максим Генчев – човекът-оркестър режисира като неофит , учейки се в движение на принципа „проба – грешка – поправка“.

Неизбежно е да има гафове и самородни находки.

Истината е, че като цяло следва историческата хронология и поне не кара Апостола да мами митничарите с лъскави лъжици и да танцува степ върху вагоните, каквито „подвизи“ извършиха навремето Вили Цанков и Илия Добрев.

Не отричам, че екранният Левски е експанзивен и цветист в словесния си изказ (Ах, тази финална псувня пред бесилото!), но пък е колоритен, витален, земен и жизнено правдив.

Определението Веселин Плачков е откритието на филма.

Той дава най-доброто от себе си, за да създаде силен и ярък образ на Апостола и като цяло успява.

Заслужават адмирации и Горан Гънчев – Димитър Общи и Николай Сотиров, преобразил се като масона барон Бонър.

Самият Максим Генчев ни изненадва с майсторски пласираната епизодична изява на Мохарам бей.

Уви, запомнящ се женски персонаж няма, но явно и режисьорската концепция е работила в посока създаването на въздействен мъжкарски филм, без лигавене и любовни вопли.

В рекапитулацията си не мога да определя категорично „Дякон Левски“ като събитие или явление.

Но не е и куриозен провал в киното ни.

Той е по-скоро огледало и лакмус на неговото моментно състояние с всичките му недъзи, комплекси, илюзии и качества.

Такова е родното филмопроизводство към 2015 година – харесва ли ни или не, е отделен въпрос.

И още нещо – отдавам дължимото на куража и самоотвержеността на Максим Генчев.

Ако бе тръгнал да търси държавно финансиране, да се съобразява с чиновнически авторитети и прочути капацитети, най – вероятно щеше да приключи проекта си с провал като Николай Рударов , който безкрайно много и силно желаеше да екранизира сценария на Радой Ралин „Аз съм Левски“, но така и не видя приживе реализиран своя най – амбициозен и съкровен замисъл.

А Генчев поне ни оставя филм.

След време, като се уталожат страстите, той ще бъде оценен адекватно и ще заеме мястото си в историята на родното киноизкуство.

----------------------------------------------------------------------------------

 „Дякон Левски“, 2015, реж.Максим Генчев, прод. Амritа Art

---------------------------------------------------------------------------------------

© Борислав Гърдев
© e-Lit.info Сайт за литература, 2015