БИТИЕ
ИЗГОНВАНЕТО от Рая не е наказание, а следствие. Според библейския разказ Бог забранил на Адам и Ева да ядат плодове от дървото на познанието. Сторят ли го, ще умрат. Тук е налице логическо противоречие, тъй като им е разрешено да ядат отдървото на живота, което те прави безсмъртен. Но същественият въпрос е друг: какво търси в Рая такова растение? Защо Бог е създал дървото на познанието и го епоместил там? А и змията изкусителка? Що чини тя в райското селение?
В самото начало на Библията, описващо сътворението, и през шестте дни следсъздаването на всяко ново нещо творецът заключава, че то е добро. Но щом има забрана, винаги е възможно и изкушение. Просто дървото на познанието е било излишно. Ако го нямаше, Адам и Ева и потомците им щяха вечно да благоденстват врайската градина. Редно е да подозрем, че ощекогато е омесвал от кал мъжа и е вадилреброто му създателят не е имал намерение да оставя на постоянно местожителство човеците в пределите на Едем.
Плановете му са били съвършено други.
Лукавството е очевидно. Змията разкрива истината на първите човеци: плодовете не са смъртоносни. И макар да е само „посредник” на истинския изкусител, е наказана от него да лази по корем. А Адам и Ева са осъдени чрез обдаряването с разум „по
образ и подобие”.
Истинското наказание е способността да мислим, самоосъзнавайки се.
Следва появата на чувството за вина и грях. И то вечно ще следва потомците на първите човеци.
Животните нямат усещане за грях. Нямат нужда от някакъв божествен съдник, на когото да се молят и искат опрощение.
СМЪРТТА е незаконороден пришълец, самозван регулатор в тъканта на битието. Можем донякъде да я оприличим на онези малки птички и рибки, които се хранят с паразитите по телата на по-големите животни. Но тя не пощадява и гигантите, които катоарктическата акула и галапагоската костенурка живеят значително
по-дълго от нас.
Обаче е безспорен факт: смъртта е немислима, невъзможна без живота, докато животът успешно се справя и без нея. Доказателства: едноклетъчните, най-многобройното население на планетата ни, хидрата, медузата Turritopsis nutricila,
секвоята…
Смъртта е неканен натрапник. Няма такъв биологичен закон пръкналото се живо същество да си отиде след време по „естествен” път. „Изобретена” от волвокса, смъртта се е настанила в общата ни стая (така наречената биосфера) и се разпорежда като всевластен господар. Изглежда тя е своего рода данък, цената за стремежа към по-високото, към по-сложното.
За да надвие и безсмъртните смъртта е повикала на помощ насилието. Животът много често угасва под натиска на неизбежно търсещите повече място за възпроизводството си бактерии.
Стаята, която обитаваме наред с другите хиляди, милиони видове животни и растения си има граници и смъртта като някакъв волнонаемен служител си е присвоила правото да я почиства. Да поддържа равновесието. Общо взето в една посока – да не ни
отеснява жизненото пространство.
Смъртта за нас изглежда многолика и коварна, но всъщност е потайна, призрачна особа дегизирана с наметката на случайността и измислицата неизбежност. За нас. За животните тя остава невидима. За животните тя не съществува. Котката ви,която така сладостно мърка в скута ви, не знае, че ще умре. Утре, когато усети, че силите ѝ я напускат, че вече не ѝ се мърка, тя се приютява някъде на закрито, сякаш се срамува от стопанина си за своето непонятно за нея безсилие.
Смъртта съществува само за самоосъзнаващия се. Сиреч за човека. А може би и за делфина. Не е за завиждане.
Колко странно е всичко това, странно и парадоксално с живота ни да се разпорежда незаконен наемател. Той преуспява и ще преуспява докато стаята има граници. Докато хвърля кестените в огъня с чужди ръце. Чрез онази наша вътрешна съставка, която най-често наричаме агресия. Чрез закономерните и неизбежни трусове в стаята ни. Не на последно място и със старателния слугинаж на безсмъртните: бактерии, амеби, плазмодии и пр.
Както и на най-дребните, вирусите.
За тях не съм съвсем сигурен. Учените все още спорят дали те са живот или просто късчета генетичен материал.
Във всеки случай вирусите също са безсмъртни.
ТРАНССЕКСУАЛЕН бе понятие с доста тъмен смисъл за съзнанието ми, докато в един обикновен божи ден в края на седемдесетте години на миналия век не получих писмо от редакцията на вестник „Народна младеж”. Всъщност то беше препратка. Авторката (авторът) се жалваше на колегите в София с тон, издаващ почти пълно отчаяние. Искала (искал) да си смени пола, но срещала (срещал) само насмешки и подигравки.
Като кореспондент на вестника за Варна отидох на посочения адрес да проверя как стоят нещата. Входната врата на апартамента отвори слабичък юноша на предполагаема възраст 17-18 години. Няма я, не си е вкъщи, осведоми ме той, чул женското име, с което бе подписано писмото. Обеща да предаде молбата ми да бъда посетен в кореспондентския пункт на вестника.
Измина повече от седмица, бях го забравил вече това странно писмо и не щеш ли един ден в служебната ми стая се появи авторката. Всъщност авторът, тъй като се оказа, че е момчето, което се отзова на моето позвъняване. Очевидно не бе се легитимирало от притеснение. Вкратце: искаше съдействие от редакцията пред държавните органи да му разрешат да си направи операция в Румъния за смяна на пола. У нас нямало такива
хирурзи и такава практика.
От „Народна младеж” изпратиха писмо до здравното министерство. Доколкото разбрах от колегите, то не е било препоръка, а за справка по компетентност. Залисан в катадневните си задължения забравих този случай, докато след време (бяха изминали няколко години) в централния подлез на града съгледах въпросната личност да продава някакви дребни предмети. Никаква външна промяна не забелязах.
Спомних си този случай тези дни (пролетта на 2023-та) попаднал на интервю на френски учен във вестник „Фигаро”(превод в „Гласове” на Галя Дачкова) „С неолиберализма смяната на пола се превърна в търговска оферта”. Два любопитни примера от него. Съдът в град Тулуза разрешил на неопериран мъж да е записан в акта за раждане на дъщеря си като майка. Сиреч детето му по закон е с две майки, без баща. Не е каламбур, а административна реалност. Другият пример е от Англия, още по-конфузен. Осъден за престъпление мъж, тъй като по документ се води жена под името Айла Брайсън, бил настанен в женски затвор.
Там той побързал в началото на тази година да извърши две изнасилвания.
В друга публикация на „Гласове” чета за чудните преображения на джендъра Пипс Бънс, шеф на отдел „Глобални пазари” в лондонския клон на швейцарската банка Credit Suiss. В дните когато се събуждал със съзнанието, че е мъж, обличал
костюм с вратовръзка, а в дните когато ставал от сън с убеждението, че е жена навличал рокля, поставял си разкошна руса женска перука и така отивал на работа.
Интересно ми е само как се обръщат към него колегите и подчинените му служители: един ден със „сър”, друг ден с „мисис”? Или е предпочитал/а/ „мис”?
Другото не се нуждае от коментар. Същественият въпрос тук е за съзнанието и морала на хирурзите, които припечелват с този странен бизнес. Да не забравяме, че те са лекари, произнасяли Хипократовата клетва. Клели са се да „защищават болния…от
всички вредни неща”. На практика с пълното съзнание за същината му те вършат тъкмо обратното. Мъжът, „превърнат” в жена, никога няма да изпита оргазъм, няма да познае удоволствието от половия акт. Жената, преобразена в мъж, никоганяма да получи спонтанна ерекция на изкуствения си член. И, нещо също твърде съществено: и при двата варианта на „трансформация” индивидите стават безплодни. Ялови според
народното наричане.
До това води насилието над природата. Уговорката, че преобразеният външен вид удовлетворява „изопаченото” самосъзнание за полова принадлежност, не е убедителна, тъй като резултатът е сурогатен.
Патологичното несъответствие съзнание – природна даденост си има някаква причина, вероятно на генна основа.
Какво знае за нея науката? Не е ли това несъответствие, поне за някои индивиди, временна аномалия на пубертета? Момчето, с което започнах тази приписка, при повторното ни виждане в подлеза, вече на зрели години не беше нито с рокля, нито с перука като оня английски банков бос, склонен явно към гевезелъка на водевилни изпълнения.
Известна е практиката на някои родители (и у нас) да възпитават момченцето си като момиченце, като му навличат роклички и го приучват да играе с кукли вместо с влакчета. Почти без изключения те не успяват да излъжат природата и детето рано или късно изявява своята мъжественост. Ако това не стане, ако при настъпването на пубертета съзнанието му е „изкривено” в резултат на внушенията и натиска на възрастните, не са ли в състояние няколко хипнотични сеанса да го върнат към Нормата?
Главният проблем е в някаква генетична аномалия, от която медиците изглежда не се интересуват. За такова изследване са нужни доста средства, а и време. На Запад, където властва търговският дух (нищо ново след Ботевото „пари, пари и пак пари" рекъл кир Михалаки”) поведението и на специалистите се диктува от жаждата за бърза и голяма печалба. Техните мозъци, подобно на пациентите им, са „увредени”, но по друг начин – стерилност към хуманността.
-------------------------------------------------------------------------------
Лижев,Т. Защо. Приписки и хрумки, Стено, Варна, 2024, с. 220.
---------------------------------------------------------------------------------
© Тошо Лижев
© e-Lit.info Сайт за литература, 2024