Със спомените си на чашка

Мнозина на моята възраст (77) буквално реват от самотата.

Разбира се, има и други, които твърдят, че са сами, но не и самотни.

Това са хората, които са живели, а не животували.

Мисля че съм от тях.

52 години съм в журналистиката, публицистиката и литературата.
Не съм и не съм искал да бъда ПЪРВА ЦИГУЛКА.

ВТОРАТА ПО-ДЪЛГО СВИРИ.

Щом още изнасям концерти, макар в покрайнините,значи вярно е.

В тия 52 години само десет съм се подписвал на ведомости за заплати.Другото е било - у нас го наричат СВОБОДНА ПРАКТИКА, но моя приятелка и преводачка в Москва (сега живее в Тел Авив) ЛОРИНА ДИМОВА-,поетеса, голям приятел на България (орден "Св.св.Кирил и Методий) го е казала, защото и тя е от моята черга много точно :

ВОЛНИМ ХЛЕБОМ.

ТА на ВОЛНИМ ХЛЕБОМ опознах хора извън борда, за което благодаря на Бога.

За тях ми се иска да разкажа.

Сега и сетне.

Днес за

Първия български европеец

ПЕЙЧО НЕСТЕРОВ беше първият жив сатирик с когото се срещнах, още едва прописвайки.Направо го гледах като Бог, пишеше главно афоризми и епиграми.

А това беше прокълнатата година непосредствено след "ЛЮТИ ЧУШКИ" на РАДОЙ РАЛИН.

По онова време (1970 , та чак до 1989) имаше силна сатира от БЪЛГАРСКОТО РАДИО, редакция ХУМОР , САТИРА И ЗАБАВА.

Властта много не обръщаше внимание (в смисъл,това беше откритие на моя учител в сатирата и приятел МИРОН ИВАНОВ : властта си мислеше - което е по етера, отива на вЕтъра...) на сатирата по радиото.

И аз, младо 25 годишно момиченце, спечелило награди в конкурси за остроумия, реших,че всичко, което хвърчи се яде и се хванах да одера мошеници.

По това време бях учител в райското селце (пет махали) на ръка разстояние от Кърджали, влак няколко минути, лодка през язовир Студен кладенец, прегазаване брод през река ПЕРПЕРЕК (Перперикон го зная от тогава,но си беше ПЕРПЕРЕК,само дето е друга тема)...

Мост трябваше на тия отрудени хора -турци, много човечни, пак друга тема.Та разрових и какво -ако някой си мисли, че далаверите със строителни обекти са от днес, пратете ми го.

С две думи по документи мост има.

В действителност няма.Но в онова време беше къде-къде по-лесно всичко да се скрие.

Но от радио София се хванаха, дай да се разнищи случая ( стотици хиляди бяха си слижижили в джоба местни дерибеи) и пратиха ПЕЙЧО НЕСТЕРОВ (сатирик, свободна практика)да види на място.

За мен беше чест да го срещна на гара Кърджали.

И поехме към спирката от която ни чакаше лодката.

Само че Пейчо,врял и кипял,взе да го усуква : всичко вярно ли е за тия местни велможи, свили парите.Да,викам.Добре тогава,няма да слизам,ще продължа, аз съм от едно Хасковско село...

И толкова.

Само дето историята с далаверите се излъчи по радиото и аз трябваше да спасявам кожата си и така приключи моето учителстване от две години и хванах весникарството.

Но с ПЕЙЧО ни свърза приятелство.

Беше заклет ерген.

Живееше на един таван в Коньовица.

Колко дами бяха минали там в "мойта бедна стая, няма нищо в нея..." - нямат брой.

Но запомни една.

Излязъл заранта, оставил я, дори не я събудил, хайде по редакции, защото и той бе все на ВОЛНИМ ХЛЕБОМ, когато се връща, всичко в стаичката за пръв (и последен) път подредено до последния лист, изпрано, изгладено, пода лъснат... От момичето и помен няма. Цял месец я търси. Остана му името й - Корнелия.
___

Та накрая.
Веднага след 10-и ноември започна да подписва епиграмите и афоризмите си с

ЕВРОПЕЙЧО НЕСТОРОВ.

Хубав човек беше...

---------------------------------------------------------------------------------

© Борис Цветанов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2022