Преди т. нар. промени бях редовен автор поне из над 50 вестника и списания само в София. Така се запознах със стотици хора, най-вече чешити.Георги Братанов беше един от най- очарователните.

С Георги бяхме набори.Допадахме си и в сатирата.Аз пишех малко лирика много епиграми, той обратното, "да се кооперираме", казваше.

Бяхме се запознали в редакцията на списание "Зари" много преди да го оглави. Тогава главна редакторка беше великолепната Лиляна Елицина.

И след 1977 година, макар вече окончателно ослепял, Георги пътуваше много.

Веднъж в нощния влак от Горна Оряховица за София, той се свил до прозореца, сакото го закрива,трае си.

Влакът тръгва, влизат, както разбира, младеж и момиче.

Говорят си тихо, не обръща внимание.

Но по едно време момчето започва да декламира стихотворения.

Нищо ново под слънцето.

Само дето Георги слуша свои любовни стихове.

Драго му е, споделяше после - не само те четат, запаметяват те, момичета свалят...

Само дето следва гръм от ясно небе.

Момичето е възхитено.

Шепне: "Ах...ама вие сте поет!!!"

И момчето гордо отвръща: "Ами да... Аз съм ПОЕТЪТ ГЕОРГИ БРАТАНОВ!"

Посмяхме се, като го разказа, после поклати глава: "Не съм сигурен дали е смешно... Аз, разбира се, не реагирах..."

 

---------------------------------------------------------------------------------

© Борис Цветанов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2022

   
© E-LIT.INFO